Читать «Дервишът» онлайн - страница 200

— По-полечка само! — засмя се ядно Адлер. — Преди да говорите за запиране за дългове, трябва да вземете предвид, че претенциите ви относно трийсетте хиляди долара не са съдебно признати. Ако мистър Уилкинс се вслуша в моя съвет, ще ви покаже сега вратата.

— Такова ли ви е мнението? Я виж колко сте бил мъдър!

Аз също имам един добър съвет за него, който обаче е хиляди пъти по-добър от вашия.

Уилкинс беше като зашеметен от това, което беше узнал. Като чу сега последните думи на Лефлър, той повярва, че може да намери спасение.

— Какъв съвет? — попита.

— Потърсете за мис Елми някой богат мъж, притежаващ необходимите средства да се сдобие с плантацията!

— А вие ще проявите ли готовност да я продадете, в случай че ви бъде присъдена?

— Не, през целия живот не.

— Е, при това положение и най-богатият зет не би могъл да я придобие.

— И не е и нужно. Вие само трябва да изберете онзи, комуто плантацията вече принадлежи.

— Аха, от ясно по-ясно! Вие идвате и ми вземате плантацията. Към нея аз ви наброявам още трийсет хиляди долара и ви давам дъщеря си! Блестящо!

— Колебаете се? Имам достатъчно разум да схвана колко ви е неприятна тая работа. Но ако поразсъдите, ще разберете, че моят съвет е най-добрият.

В тази минута Уилкинс не мислеше за себе си. Но перспективата да види своето обично, единствено дете изпаднало из един път в немотия, го обърка. Сметна, че няма право да изкаже последната дума, която би изгонила Елми от къщата и имението. Ето защо се обърна към дъщеря си.

— Елми, отговори вместо мен!

— По-добре да работя, ръцете ми да кървят, отколкото да принадлежа на мъжа, който се казва Лефлър!

Лефлър издаде звук, остър и пронизителен като изсвирване.

— Та това е глупост! — извика. — Вие се втурвате с отворени очи към гибелта!

— Тази гибел би ми била по-приятна от вас! — отговори момичето рязко. — Моята последна дума е казана. Можете да си вървите!

Елми се бе превърнала внезапно в повелителка. Посочи вратата. Очите й блестяха. Беше толкова пленителна в своето негодувание, че Адлер не можеше да отвърне очи от нея.

Лефлър също не бе в състояние да избегне въздействието на нейната красота. Вече вдигаше крак да напусне стаята, когато се обърна още веднъж. Очите му като че искаха да погълнат жената, която толкова ясно му бе показала своето презрение.

— Да, тръгвам си — извика, — но само временно! После ще се върна, за да те направя моя жена! Даже всички ангели и дяволи да бъдат против, пак ще ми принадлежиш! — Със страстен и заплашителен жест той пристъпи крачка към Елми. — А ако се противиш, то и аз няма да се побоя от една последна стъпка и всичко…

Но в този миг и Адлер вече го бе пипнал за врата. Като топка го запрати към вратата, която отскочи с трясък, и Лефлър се срина на пода в предверието. Преди да е съумял да се надигне, немецът го улови през кръста и го захвърли навън през предната врата.