Читать «Дервишът» онлайн - страница 198

Аз имам син, ти имаш дъщеря. Двамата могат да се оженят, така моята половина, която твърдо ни остава, ще ти бъде и на теб от полза.» Така казал братът, после… се споминал.

Лефлър отново спря по средата. Уилкинс бе обронил глава на облегалката на стола. Сега се изправи полека и впери очи в Лефлър.

— Откъде ги знаете тези неща? — попита с треперещ глас. — Никой нямаше представа за тях. Кой ви ги разказа?

— Още не съм свършил. Не е било именно само вашата чест, която сте накарал да ви бъде заплатена. Вие сте издал на брат си и полици на стойност трийсет хиляди долара и той ви е дал парите. Вярно ли е?

— Да, така е. Но да не искате да кажете, че тези полици са били фалшифицирани?

— О, не. Всичко е станало изключително честно! — И с цинична откровеност Лефлър прибави: — По-честно, отколкото сега ми е приятно!

— Но аз все пак не проумявам как сте могъл да узнаете всичко това.

— Много просто: вашият племенник се е раздрънкал.

— Не е вярно!

— Охо… лъжец ли искате да ме изкарате? Че кой пък иначе ще го е казал? Брат ви е починал, а вие самият естествено сте се пазил да издадете нещо. Кой остава тогава още, освен вашият племенник?

— Не мога да го повярвам.

— Беше ли той всъщност съгласен наистина да се ожени за Елми, както е била волята на баща му?

— Никога не се е отказвал.

— Но в действителност явно не я е и обичал, защото в противен случай нямаше да се реши да ви отиграе тоя номер.

— Номер?… Какво означава това?… Нямам ни най-малка представа какво бихте могъл да имате предвид.

— Тогава ми е жал за вас, че трябва така неприятно да ви сюрпризирам.

Лефлър бавно се изправи.

— Какво имате да ми съобщите? — поиска да знае Уилкинс.

— Нищо повече, освен че съм дошъл да ви се представя като настоящия собственик на Уилкинсфийлд, мистър Уилкинс и мис Елми.

Лефлър направи подигравателен поклон на двамата споменати. Елми остана смълчана. Тя само погледна загрижено към баща си. Той бе приковал очи в Лефлър. Устните му потрепваха, ръцете трепереха.

— Татко, татко! Овладей се! — помоли Елми и обви ръце около него.

Плантаторът я отблъсна от себе си.

— Остави ме! Или ние сме разбрали погрешно, или е налице някаква заблуда, която трябва да се изясни.

— Никаква заблуда няма. А изяснението наистина можете да го имате — отвърна Лефлър, измъквайки портфейла си. — Притежавам няколко документа, чието съдържание навярно ще ви заплени. Но не зная дали мога да ви ги поверя.

— Ще ви ги върна веднага щом ги прочета.

— Честна дума?

— Да.

— Ето, хвърлете едно око на тези три менителници, всяка на стойност от десет хиляди долара, платими до вашия брат, издадени от вас.

Уилкинс прегледа полиците.

— Да, те са — каза той.

— Ето ви вашата собствена декларация и подпис, че брат ви ви е заплатил вашата част от плантацията и още трийсет хиляди долара отгоре, заверено при нотариус. Отговаря ли на истината?

— Да.

— Значи признавате, че плантацията сега принадлежи на вашия племенник, и той има правото да я продаде на когото му е угодно?