Читать «Дервишът» онлайн - страница 197

— Мога ли да ги видя?

— Разбира се. Но както бях помолил, това може да стане само в присъствието на дъщеря ви.

— Добре! Ще отида да я доведа.

Уилкинс тръгна и не след дълго се върна с Елми, която очевидно се бе отзовала мимоволно на поканата.

— Ето я дъщеря ми — каза той. — Сега говорете!

Докато Адлер се надигна, Лефлър остана невъзмутимо да си седи.

— Казахте ли на мис — отвърна — за какво се касае?

— Тя знае, че носите поздрави от Артър.

— Знае ли също, че той е неин годеник?

— Още не. Но аз ще й…

— Артър мой годеник? — вметна Елми в думите на баща си. — Но, па, това не може да бъде нищо друго, освен заблуда!

— Ние си имахме своите състоятелни причини да го премълчим пред теб. Когато беше сгодена с Артър, ти бе твърде малка, за да схванеш какво означава това. Ето защо нищо не ти бе казано. Освен това не исках да повлияя на душевните ти пориви. Бях убеден, че от само себе си ще обикнеш своя братовчед.

— И какво ще стане, ако дъщеря ви не обикне своя братовчед? — запита подигравателно Лефлър.

— Е, тогава той навярно ще се ожени за някоя друга.

— А неговото състояние?

Погледът на Лефлър бе отправен с пронизваща острота към Уилкинс. Онзи беше малко пребледнял.

— Неговото състояние би трябвало да му изплатя аз.

— Но то може би ще е значително и този дължим платеж да надхвърля силите ви.

— Съвсем определено, не. Всеки знае, че аз притежавах тази плантация съвместно с брат ми. Тя му принадлежеше наполовина. След неговата смърт тази половина премина естествено към Артър, неговият единствен син.

— Да, да, колко просто стои работата или по-право изглежда да стои!

— А как другояче ще е? Какво искате да кажете с тези думи?

Откак Елми влезе, Адлер вече не бе сядал. Със скръстени на гърдите ръце, той наблюдаваше Лефлър. Сега счете за свой дълг да се намеси.

— Моля, мистър Уилкинс, не позволявайте на този човек да ви води за носа! Той знае нещо за вас и сега ви дава отровата капка по капка.

Лефлър се изхили с оскърбителна подигравка.

— Какъв проницателен тип бил само тоя надзорник! — откликна той. — Съвсем вярно отгатна. В такъв случай ще я карам изкъсо и ще ви разкажа една история. И тъй: Имало двама братя, които притежавали еднакви средства. Закупили те общо една плантация и всеки платил половината от цената. Двамата били с различни политически възгледи. Когато в Съединените щати избухнала Гражданската война, единият държал за Севера, а другият — за Юга.

Разказвачът направи пауза и погледна остро Уилкинс. фермерът седеше на стола си с пребледняло лице и стиснати зъби. Мълчеше.

— Братята не се джафкали наистина за своите политически убеждения, защото се погаждали добре. Единият, който държал за Севера, превърнал своята половина в ликвиден капитал и подкрепял с него правителството на Севера. Парите му свършили. Когато войната приключила и Северът спечелил, хората не си спомнили за жертвите, които мъжът бил принесъл. На практика той сега бил просяк. Трябвало да даде на брат си черно на бяло, че вече е получил своето състояние. Братът обаче изпитал съчувствие и рекъл: «Остави загубеното да си върви! Все още имаме достатъчно пари.