Читать «Дервишът» онлайн - страница 195

— О, yes! Двама гости.

— Кои са?

— Маса Нотари и маса… маса… Плуто забравил.

— Може би Уолкър?

— Yes, yes! Маса Уолкър?

— Ядял. Ще пътуват в кеб, о, не, а в голям, красив карета.

— Накъде?

— Плуто не знаят. Маса Уолкър пътуват с маса Нотари.

— Да не би за Ван Бурен?

— Yes, yes! Ван Бурен.

— Кога?

— Сега скоро запрягат.

— Хубаво. Желая ви много щастие. Добър улов!

— Благодарят, благодарят! Маса също направят добър улов, голям карп!

Плуто го каза чистосърдечно и с искрена физиономия. Но когато ловецът си тръгна, той се изхили след него.

— Трапер няма правят улов — каза на годеницата си Мейли. — Трапер отиват вземат двама други, после мъже се разставят на посока Ван Бурен. Сега маса в безопасност са. Плуто ще отидат докарат лодка и маса тръгнат до друг бряг. Тогава маса бъдат спасен.

Когато вечерта се върна черният кочияш на Лефлър, който бе откарал нотариуса до Ван Бурен, доложи, че по път бил спрян от трима мъже — двама дълги и един нисък. Те погледнали във вътрешността на купето, но го оставили безпрепятствено да продължи, като се убедили, че вътре седи само нотариусът.

Тези трима мъже бяха забелязани още няколко пъти в местността, докато след няколко дни черният Плуто седна отново край реката и Дик повторно се присъедини към него. Ловецът заразпитва черния за разни неща, обаче получаваше само къси, измърморени отговори.

— Днес имаш лошо настроение. Май ти липсва Мейли, годеницата, а?

— Мейли? Плуто хич не искат знаят за Мейли.

— Защо? Да не те е измамила?

— Много голям измама. Маса Лефлър също са голям измама.

— Че как пък тъй?

— Маса ми дават нов на плантация Мейли. Мейли моя годеница. Аз ловят с Мейли риба — ето тук!

— Навярно когато говорих с вас?

— Yes, yes, маса! Аз искал дават Мейли една целувка, Мейли ми лепват плесница и скачат тук във вода.

— Не е била прекалено влюбена в теб, както изглежда.

И какво стори тя после?

— Плават отсреща по река. Отвъд събличат женски дрехи. Отдолу мъжки дрехи. След това се измиват — хич не било вече годеница, не вече Мейли. Черна кожа се измиват.

Ловецът направи движение на изненада. Такова нещо не беше очаквал.

— Ти позна ли лицето?

— Много познал! Бил маса Уолкър.

— Уолкър! Ама тогава би трябвало веднага… човече, черньо, нима твърдо си вярвал, че той е бил жена?

— No. Не вярвал. Плуто точно знаят, че Мейли не момиче. Мейли са били маса Уолкър. Плуто са боядисал маса Уолкър и са през река прекарал.

Преди ловецът да е съумял да вникне както трябва в тези думи, хитрият Плуто се изправи бързо от мястото си, взе рибарския прът и гърнето и бързо се отдалечи.

Дик още дълго време остана край реката с отворена уста, вторачен в посоката, която негърът бе взел. И от този час тримата ловци повече не бяха видени в околностите на Уилкинсфийлд.

* * *

На утрото след залавянето на бушхедърсите Лефлър напусна своята плантация, но не с кола, а пеша. Той вървеше бавно и замислено по направление Уилкинсфийлд, откъдето неотдавна бе изхвърлен на два пъти по един толкова съдбовен начин. Беше много акуратно облечен. Чертите му изразяваха напрегнатост, злорадство и жажда за мъст.