Читать «Дервишът» онлайн - страница 188

Отвориха на чукането му. Двамата пленници все още лежаха така, както ги бе оставил. Отнесоха сега Лефлър в колата, после насъбраха шумата от постелята и го затрупаха с нея. Сам Хоукинс подкара сетне към господарската къща. Боми остана вързан. Нека неговите приятели го отвързват по-късно; тримата ловци нехаеха за това.

Уил Паркър и Дик Стоун крачеха край каруцата.

— Какво всъщност възнамеряваш, Сам? — попита полугласно Уил.

— Глупав въпрос! Обесникът ни обърса един. Трябва ли трима опитни уестмани да го изтърпят?

— Не. Имаш право. Но как ще свърши тая работа?

— Добре, ще ви кажа. Никой и косъм няма да може да ни побутне от косата. Лефлър се беше преоблякъл, за да ни измами, и точно това преобличане ще ни послужи за оправдание. Той ще си получи каквото му се полага — ни повече, ни по-малко, ако не се лъжа.

В този момент приближи в галоп един ездач. Беше Адлер. Сам Хоукинс му даде знак, предостави каруцата на спътниците и поизостана малко с Адлер.

— Уредено! — каза немецът. — Срещнах управителя пред имението. Уолкър е пристигнал на кон и в дрехите на Лефлър. Ще остане продължително време там и е получил две от стаите за гости на първия етаж. Следствие бележката, която той донесъл от Лефлър, незабавно бил изпратен един ездач до Ван Бурен, за да доведе час по-скоро адвокат.

— Я гледай! И защо?

— Това управителят не знае.

— То при всички случаи е свързано с Уолкър. Сега препуснете напред към господарската къща, моля. И бийте барабана да се събере всичкият народ! Искам да доставя на хората малко радост.

— И каква пък?

— Още не издавам. Ще ви кажа само, че се касае за един пленник.

Адлер се засмя дяволито.

— Вие сте един…

— Пъс! — пресече го Сам. — Побързайте, та да заваря целия народ събран!

Адлер подгони коня, докато памуковата кола го последва ходом.

Когато тримата ловци достигнаха целта, Елми стоеше с баща си на верандата, а пред нея се бяха събрали всички обитатели на плантацията. Намираха се пред една тайна и се занатискаха около колата. Всеки искаше да заеме най-доброто място.

Сам Хоукинс се изправи на венеца на колелото и вдигна ръка в знак, че иска да говори. Веднага настана пълна тишина.

— Многоуважаеми бели и черни лейди и джентълмени! Имам намерението да ви дам един пример за закона на прерията, за да разберете и вие как се провежда той сред мъжете на Далечния запад. Как се казва пълният черен сър там отсреща, с цилиндъра на главата и препасаната на кръста грамадна сабя?

— Това е мастър Сципио, нощният пазач на негърските колиби — отговори някой.

— Благодаря, милорд! Та значи, мой верни мастър Сципио, ще имате ли добрината да ми кажете дали във ваше притежание се намира някой нос?

Катраненочерният пазач на нощта стрелна всичките си десет пръста към онази област на лицето, където по свое убеждение до ден-днешен бе имал споменатият предмет. Когато го напипа на мястото му, той кимна доволен и разтегли широката си морда още пет пъти по-нашироко.