Читать «Дервишът» онлайн - страница 187

— Няма да го позволя! — извика Лефлър яростно. — Питайте негъра тук! Той ще ви засвидетелства, че не се казвам Хопкинс.

Боми ококори очи и закима усърдно.

— Тоя маса е маса Лефлър, сър!

— Мълчи, куче! — сряза го с гръмовен глас Сам. — На теб много-много няма да ти се церемоним! Дайте ремъка!

Така ще омотаем нехранимайковците, че след пет минути ще заприличат на сарми!

Двамата — и Лефлър, и негърът — бяха слушали толкова много за забележителния «Детелинов лист», че не се осмелиха да окажат съпротива. Освен това бяха държани в шах от оръжията на Дик и Уил. Но пък толкова повече повдигаха протести срещу отношението към тях. Нищо обаче не помогна и за кратко време бяха така здраво пристегнати с ласото на ловеца, че не можеха да се помръднат. Даже да ругаят вече не смееха.

— Сега отивам — рече Сам Хоукинс — да се погрижа за по-нататъшния транспорт на тоя Уолкър. Вие оставате при тях, зарезвате отвътре вратата и не пускате никого! В случай на нужда използвайте пушките си! Вдигнат ли тия врява, треснете им един юмрук по носа… ама не прекалено нежно, това е най-доброто средство за такива мизерници, ако не се лъжа!

Той тръгна. Намерението му беше да се върне в господарската къща и затова немалко се зарадва, когато още на късо разстояние видя да се задава яздешком немският главен надзорник. Побърза насреща му.

— Сър, мога ли да си позволя предположението, че сте от обитателите на Уилкинсфийлд?

— Да, така е, мистър Хоукинс. Аз се казвам Адлер и съм главният надзорник. Мистър Уилкинс говори с мен за вашето предупреждение. От съображение за сигурност ние изпратихме един куриер до Ван Бурен да доведе въоръжена помощ. Това ви устройва, нали?

— Да. Но аз се нуждая и от още един пратеник, а именно до плантацията на Лефлър.

— Лошо. От тази заран ние сме във враждебни отношения с него.

— Нищо не вреди. Той току-що си получи вече възнаграждението. Ние търсим един нехранимайко на име Уолкър. Той се беше скрил в колибата на Боми и ние я обсадихме. По едно време пристигна Лефлър и за да спаси негодяя му дал дрехите си. Следствие на това ние сметнахме Уолкър за Лефлър и го оставихме да си замине с коня на тоя. Предполага се, че се е отправил към имението на плантатора, но трябва да сме сигурни в това.

— От Лефлър всичко може да се очаква. Той също е мошеник. А пратеник ще стана самият аз.

— Вие самият? Чудесно! Кога бихте могъл да се върнете?

— Най-много след половин час. Спешно ли е?

— Много спешно.

— Тогава ще яздя в галоп.

— Още един въпрос. Дали ще се намери тук някоя закрита кола?

— За каква цел?

— За превоза на един пленник.

— Наредете да ви дадат една от каруците за памук и кон към нея! Къде ще ви намеря при връщането си?

— В господарската къща при мастър Уилкинс.

Те се разделиха. Адлер препусна на една страна, а Сам Хоукинс тръгна в противоположната и след пет минути достигна господарската къща. Там тъкмо стояха няколко каруци за превоз на памук, в готовност да тръгнат за полето. Сам избута, без много да пита, черния каруцар, грабна камшика и подкара в галоп. След две минути вече спираше пред колибата на Боми.