Читать «Дервишът» онлайн - страница 185

— Тъй като ще пристигнете преди мен в къщата ми, ще ви драсна да занесете няколко реда, за да се погрижат веднага за вас и да пратят един бърз куриер до Ван Бурен за нотариус. Не ми се иска нито час да пропускам.

— Но аз не знам пътя.

— И не е нужно. Ще яздите оттук по пътеката, по която дойдох от Уилкинсфийлд, все направо, през гората. В нейния край започва моето имение. Ако държите права като опънат конец посока, ще влезете през портата ми. Като ви посрещне управителят, ще му дадете редовете, които ще ви изготвя.

— Всичко е хубаво и добро… но какво ще стане с вас?

— В какъв смисъл?

— Разберат ли тези трапери, че сме ги повели за носа, веднага ще ви отмъстят!

— Познавам тоя сорт люде. Сигурно няма да го сторят. Тоя тип хора са добросъвестни. Вие само внимавайте да не ви мярнат лицето! Нека Боми доведе сега коня ми до вратата. Възседнете го така, че да сте обърнат с гръб към дрипльовците. По такъв начин най-сигурно ще бъдат измамени.

Негърът отвърза жребеца от кола и го отведе до вратата. Дойде мигът Уолкър да излезе. Беше силно угрижен. Ако тримата ловци заподозреха измамата, като нищо щеше да получи куршумите им. Той изрази безпокойството си, ала Лефлър го осмя.

— Я не бъдете толкова превзет, сър! Погледнете коня! Застанал е така до вратата, че можете да излезете, без типовете да ви зърнат физиономията. После се обръщате, скачате и препускате!…

Деветнадесета глава

Прериен съд

Търпението на Сам Хоукинс и хората му бе поставено на мъчително изпитание. Те забелязаха идването на Лефлър. Той изчезна в колибата. Но остана вътре дълго, много по-дълго, отколкото би било необходимо за един обикновен дринк. Това направи впечатление на обсадителите. Какво ли, ако вършеше с Уолкър, който непременно трябваше да се намира в колибата, някаква съвместна далавера?

Минута след минута минаваха, но Лефлър не излизаше. Работата ставаше все по-подозрителна, а Сам — все по-замислен.

— Дявол! — изруга той. — Не ще и съмнение, че ония там вътре калъпят някакъв план как да измъкнат Уолкър без риск от колибата.

— Не бива да им се удаде — изръмжа Уил.

— Не, защото иначе ще си имат разправия със Сам Хоукинс, който не позволява някой да му прави на носа си кавал, ако не се лъжа. Да внимаваме! Погледнете, негърът излиза… отива до предната страна на къщата!

— Повече нищо. Води коня. Лефлър ще го яхне и ще си тръгне. Това е всичко.

— Не се оставяйте да ви измамят — рече Сам. — Подозирам какво иска. Конят застава пред вратата, Лефлър се качва и го подкарва бавно. Но зад животното се намира Уолкър, за да се измъкне благополучно под негово прикритие.

— Good luck, това е вярно — съгласи се Уил. — Няма какви да бъдат другояче намеренията им. Дик, насочи пушкалото си! Освен краката от Уолкър наистина друго няма да видим, но тъкмо там ще получи той куршумите ни. Внимавайте!

Двамата вдигнаха пушките до бузите си.

— Вижте! — прошепна Дик. — Лефлър излиза. Ей сега ще го последва Уолкър.

Но тримата се видяха излъгани. Лефлър се качи, подаде ръка на черния, размени още няколко думи с него и препусна.