Читать «Дервишът» онлайн - страница 184

— Кому принадлежи плантацията?

— От само себе си се разбира — на Уилкинс.

— Тук май доста се заблуждавате.

— Едва ли. Че кому другиго би трябвало да принадлежи?

— Кому другиго, питате? Никому, освен на мен!

Лефлър подскочи.

— Какво? На вас? Какви ги бълнувате?

— Не говорете толкова високо! Не е нужно чернилката да чуе нещо.

И Уолкър даде сега разяснение на изненадващото си твърдение. В заключение измъкна един портфейл, извади от него няколко писмени доказателства и ги представи на Лефлър. Ако се съдеше по големия печат, това бяха официални документи.

Лефлър ги прегледа, задържа ги срещу падащия от прозоречното отверстие слънчев лъч, провери ги по всякакъв метод и начин.

— Кой би го помислил!… Вие сте съвсем прав, мистър Уолкър. Давате ми взривоопасен заряд в ръката. Бих искал тези книжа да принадлежаха на мен. Нямате ли желание да ми ги продадете, сър?

— За да спечеля някоя мизерна сума? А, не!

— Не ми и хрумва да ви притискам. Вашите права са неприкосновени, но въпреки това Уилкинс ще се брани. Работата ще се стигне до дело. Имате ли средства да го доведете докрай?

— Хмм! Дадох цялото си състояние, за да се сдобия с тези документи.

— Тогава добре си помислете дали сте в състояние да разрешите нещата в съда! Аз ви съветвам да продадете притежанията си. Няма да получите пълната сума наистина, но вие много вероятно не сте я и дал. Помислете си!

— Бих продал само срещу незабавен и задоволителен платеж.

— А аз съм в положение да се съглася.

— Е, добре, колко предлагате?

— Подобни неща не могат да се отрежат ей така набързо. Та няма само за тоя миг да се видим, я. Желаете ли да бъдете мой гост?

— Щом така стои работата, приемам поканата.

— Хубаво. Аз веднага ще пратя бърз куриер до Ван Бурен да доведе нотариус. Той ще проучи документите и после ще може да уреди всички формалности, които се изискват за преминаване вашето състояние в мое притежание. Сигурно ще постигнем съгласие.

— Това ме устройва.

— В такъв случай считам за най-добре да потеглим веднага. Защо да се задържате повече в тази колиба?

— Забравяте, че съм в обсада, сър!

— Дявол го взел, бях забравил! Как всъщност се спречкахте с тези ловци?

— Ще ви разправя. Най-важното е да им се изплъзна за мига, после съм спечелил.

— Само Уилкинс би могъл да ги прогони с работниците си, но той изглежда направо се е влюбил в трапера. А моите хора нямам право да пращам с такава цел в чужда територия. Трябва следователно да се прибегне до хитрост… — той сложи пръст на носа си, — почакайте, работата веднага ще е наред, сър!

— Ами любопитен съм да чуя!

— Много просто. Аз имам кажи-речи същата фигура като вашата. Разменяме си костюмите. После вие сядате на коня ми и го подкарайте. Те ще ви сметнат за мене и по пътя ви значи пречки няма да има.

— Luck-a-day! Идеята ви е безценна. Задължавате ме с най-голяма благодарност.

— Pshaw! Едната ръка мие другата. Хайде, сър, сваляйте дрехите! Виждате, че аз вече започвам.

Лефлър наистина се съблече и Уолкър стори същото. След пет минути единият носеше облеклото на другия.