Читать «Дервишът» онлайн - страница 180

— Behold! И сегашната му визита вероятно има целта да поиска ръката й?

— Да, но ще бъде отхвърлен.

— Защо?

— Ако няма мотиви, говорещи в негова полза, за които аз не знам, той ще бъде отпратен от Уилкинс. А дори и Уилкинс да се съгласи, то мис Елми все пак ще каже не, защото тя обича друг.

Тъй като Уолкър бе видял красивото момиче, прие присърце разговора.

— Да. Това е маса Адлер, немският главен надзорник на плантацията. Той минава за храненик на фермера.

— Проклятие! Това е лошо за Лефлър.

— Да. Лефлър ще бъде отблъснат.

— И после?

— Той ще намрази маса Уилкинс и ще си отмъсти. Боми познава маса Лефлър много добре!

Уолкър направи замислена физиономия и се загледа известно време пред себе си.

— Лефлър богат ли е?

— Много.

— Хрумна ми една идея. При връщането си той дали ще каже открито, че е бил отхвърлен?

— Защо не? Той добре знае, че ще намери в мое лице един добър съюзник за отмъщението си.

— Може би и в мое. Дали не бихте могъл да го поканите да влезе?

— Да, ако искате да говорите с него.

— Само в случай че е отхвърлен, иначе не.

Разговорът се проточи още доста време. Сетне на вратата, която Боми отново бе зарезил, се почука.

— ’s death! Някой идва — прошепна Уолкър загрижено. — Кой ли е?

Черният отиде до вратата и погледна през една тясна цепнатина.

— Това е Даниел, един мой познат — нашепна.

— Той не бива да ме види. Къде е скривалището?

— Елате!

Той пристъпи до огнището. То се състоеше от дълга, широка каменна плоча. Задната й страна бе вмъкната в стената, а другите три страни се опираха върху три дъбови ствола, отрязани сурово от дървото, които бяха положени хоризонтално и имаха малко по-голяма дебелина от тази на един мъж. Негърът избута левия от двата странични пъна.

— Сигурно не сте си го помислил? — ухили се той.

Пространството под огнището беше кухо и толкова дълбоко, че дори някой едър мъж би могъл да седне удобно вътре. Въздух за дишане имаше достатъчно.

— Luck-a-day! — удиви се гостът. — Това е скривалище, по-добро от което не можеш намисли.

— Пъхайте се тогава бързо вътре! Даниел пак чука. Ще помисли, че не съм тука и ще си тръгне.

Уолкър пропълзя вътре. Негърът притъркаля отново кръглия ствол на предишното му място, после отвори вратата и пусна негъра Даниел.

Същевременно сложи пръст на устата си, като знак да не говори високо, седна с него в най-отдалечения от оджака ъгъл и заговориха шепнешком. Дълго си шепнаха те за намерението на Кървавия Джак, ала скритият под огнището мъж не можеше да разбере нито дума.

Най-сетне Боми изпрати черния Даниел до вън — това беше мигът, когато Сам Хоукинс ги подслуша. Когато влезе вътре, Боми забрави да заключи вратата, а отиде до огнището да отстрани дъбовия пън.

Това стана бавно и отмерено, така че Сам вече беше обходил къщата, когато Уолкър изпълзя от скривалището. Погледът му падна върху притворената врата.

— Защо сте…

Той спря изплашено по средата. «Защо сте оставил вратата отворена?» бе искал да каже, ала въпросът замря в устата му, защото през процепа видя да приближават Дик и Уил.