Читать «Дервишът» онлайн - страница 179

— Значи не би било особена радост за вас да го видите отново?

Боми сви юмруци и оголи зъби, но замълча.

— Хм, приятел, той е жив и тъкмо сега е пратил трима от най-добрите си приятели да ви направят една визита.

— Какво говорите, милорд! Кои са тези типове?

— Трима ловци. Единият се казва Сам Хоукинс, а другите…

— Да не би Детелиновия лист? — прекъсна го негърът бързо.

— Познавате ли ги?

— От много разкази.

— Те идват, както мисля, с тайна заръка от младия Уилкинс. Знаят, че и аз съм тук, за да им осуетя плановете, и ето как е възможно още днес в предобеда да ме потърсят. Затова ми е приятно, че имате добро скривалище.

— Разбирам, но…

Той запъна и се загледа замислено в земята. Разказаното от непознатия не му бе достатъчно, твърде неясно беше. Уолкър го почувства много добре. Трябваше да приведе още някой друг довод, а най-основателният винаги е бил този, към който той сега прибягна. Бръкна в джоба си и измъкна една кесия, през чиито бримки проблясваха безчет златни монети. Извади една и я подаде на негъра.

— Ето ви, Боми, един малък задатък, в случай че пожелаете да станете мой камарад.

Черният посегна алчно, ала другият още по-чевръсто дръпна ръката със златото.

— Търпение само… първо ръкостискането! Подаде ръка, Боми я тръсна крепко и получи после парите.

— Злато, злато, злато! — ухили се той. — И аз мога да спечеля още повече?

— Още много повече, ако ми служите надеждно и вярно.

— О, аз съм много верен. Аз ще се бия за вас. Аз ще умра за вас. Аз ще сторя всичко за вас!

— Виждате значи, че мога да ви възнаградя, и ще ви възнаградя, ако…

Отвън прозвуча конски тропот. Някакъв ездач спря при предната страна на колибата и плесна с камшика по перваза на прозореца.

— Боми, стари гарване! Къде си се дянал? — извика.

— Zounds! Тоя човек дали няма да влезе? — попита Уолкър угрижено.

— Не. Това е маса Лефлър. Той минава на кон оттук почти всеки ден.

Отиде до прозореца.

— Да, маса, Боми е тук!

— Донеси ми един джин!

Негърът напълни чашата и я занесе вън. Уолкър се надигна и пристъпи към прозореца. Видя ездача и чуваше и разговора, който онзи поведе с Боми.

— Маса иска да отиде при маса Уилкинс?

— Да, стара нощна сянко.

— И при мис Елми?

— Какво те засяга това?

— Мен? О, нищо, нищо!

— Ама правиш една проклета лукава физиономия! Какво ти е залегнало на езика?

— Сега не, сега не, маса. Когато маса е говорил с маса Уилкинс, тогава!

— Говорил? За какво и за кого?

— За мис Елми.

— Luck-a-day, Боми! Ти май наистина таиш нещо! Любопитен съм да го узная.

— Не, сега не, но… после!

— Добре. Тогава и аз ще ти кажа, че още в този час ще говоря с мастър Уилкинс.

— Сега! О, Исусе, Исусе! Много добре знам какъв отговор ще получите.

— И?

— Нека мис Елми сама ви го даде! Ще пиете ли на връщане още една чашчица?

— Защо?

— Защото тогава ще ви кажа онова, което сега още не мога да ви кажа.

— Добре, ще дойда.

Той сбута коня си, без да поздрави, а негърът се върна в колибата.

— Кой беше мъжът?

— Маса Лефлър, плантатор, нашият най-близък съсед. Маса Лефлър е влюбен в мис Елми, дъщерята на маса Уилкинс.