Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 50

— Те ще си получат обратно всичко. Но после ти ще ме освободиш ли?

— Да. Ще проявя милостта да те освободя, когато бледоликите пристигнат тук с всичко, което им, принадлежи. Ние ще скрепим споразумението с лулата на мира.

— Тогава нека повикам един от воините ми и да му заповядам какво трябва да направят.

— Направи го! Така ще е по-добре, отколкото ако даваш заповедите си от разстояние.

Той извика към хората си едно име и заповяда на мъжа да дойде при нас, давайки уверението, че нищо няма да му се случи. Индианецът се подчини на подканата и приближи недоверчиво с коня си. То-кай-хун му каза какво трябва да бъде извършено. Той беше видимо разочарован, но не възрази нито с дума и препусна обратно. Ние се загледахме след него много напрегнато за ефекта, който щеше да предизвика неговата вест върху индианците. Те се скупчиха в кръг около него. Скоро сред тях възникна неспокойно движение, но не се чу нищо. Те разбраха, че трябва да се подчинят, и се помириха мълчаливо с неизбежното. След известно време кръгът се отвори и видяхме пленниците да се появяват на конете си. Пушките им бяха у тях и те бързо яздеха към нас. Водеха и коня на Пъркинс. Двамата Гъгнивци бяха начело със своите мулета. Още преди да ни достигнат, Джим ми викна:

— Слава Богу, че сме отново при теб, мастър Поразяваща ръка! Казвам ти, това за нас е най-върховното чувство. И ако някога в живота си го забравим, нека ни разкъса първата срещната мечка! Нали, стари Тим?

— Yes. Смъртта тоя път беше се промъкнала дяволски близо към нас. Ама и ние можахме така глупаво…

— Не се коси, мастър Тим Снафъл — ухилих се аз, — и не говори за благодарност! Аз също вече повече от веднъж съм предприемал недоброволно пързаляне. Впрочем получихте ли си обратно вещите?

— Да.

— Всичко? Който забележи нещо да му липсва, да се обади!

Оказа се, че червенокожите бяха задържали само няколко дреболии. Това бяха предмети, без които спокойно можеше да се мине. И тъй, аз се отказах от по-нататъшни претенции, които бездруго щяха да доведат само до разтакаване и загуба на време, а вече започваше да се стъмнява. Снех вървите на вожда, така че той свободно можеше да слезе от коня. Другите освободени поискаха да се впуснат в обяснения пред Джафар и Пъркинс. Аз обаче им напомних да ги отложат за по-късно и подканих вожда да седне. Той го стори, аз седнах до него и натъпках моята лула на мира. Условията, които бях поставил, бяха повторени и аз наблегнах особено на това, че той за в бъдеще трябваше да се въздържа спрямо всеки от нас от какъвто и да е враждебен акт. После извърших известните шест всмуквания, издухах дим в четирите посоки на света, към небето и земята и го подканих да направи същото. Той изпълни искането, върна ми лулата, изправи се и ме попита:

— Калюметът беше разменен помежду ни. Сега свободен ли съм?

— Да — потвърдих. — Можеш да се върнеш при твоите воини.

То-кай-хун се отдалечи няколко крачки. После спря, обърна се към мен и каза:

— Поразяващата ръка е най-хитрият измежду всички бледолики. Той познава обичаите на червените мъже почти както те самите. Но някои неща все пак още не знае.