Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 48

Сега към вожда! Той тъкмо се беше освободил и се изправи. Профучах с коня край него и го ударих с приклада, който го свали. То-кай-хун остана да лежи в безсъзнание. Сега можех да помисля за спътниците. Конят им беше спрял, понеже не можеха да го насочват с вързаните си отзад ръце. Краката им бяха пристегнати към стремената. Скочих бързо, прерязах им ремъците и казах:

— Ще говорим по-късно, сега трябва да изчезваме! Зад гърба си имам вероятно над шейсет преследващи ме червенокожи. Подайте ми бързо вожда!

Метнах се отново на седлото. Те слязоха и вдигнаха То-кай-хун. Аз го сложих пак напреко пред мен и после потеглихме в галоп по равнината. Не беше минала половин минута, когато чухме зад себе си многогласен вой. Поглеждайки назад, видях преследвачите. Те току-що бяха напуснали храсталака, бяха стигнали при застреляните коне и забелязали петимата си другари, които бяха спрели своя бяг и наблюдаваха отдалече моите действия. Като видяха вожда в ръцете ми, удвоиха яростния си крясък и полетяха в разпилян строй подире ни.

— The devil, те ще ни настигнат! — затрепери от страх Пъркинс.

— Няма да го допусна — успокоих го аз. — Страхът ти е без всякакво основание, защото сега ние спечелихме.

— Дано даде Небето, макар да не знам по кой начин.

— Нека не бързаме прекалено много! Моето намерение по-скоро е да ги оставя да дойдат по-близо.

Преследвачите бяха толкова далече зад нас, че можех да ги достигна с мечкоубиеца, но не с карабината. Ето, че вождът започна да се размърдва. Трябваше да спрем, за да го вържем, и поради това слязохме. Свързахме му ръцете на гърба, при което той дойде напълно на себе си. Видя хората си да идват и поиска да се възпротиви, та да ни отнеме скъпоценно време. Опитът му обаче остана безуспешен, защото се намесихме енергично и безцеремонно.

— Сложете го да седне върху коня на мистър Джафар — помолих — и го вържете там здраво!

— Защо на коня? — попита Пъркинс.

— Защото тогава воините му ще видят каква прекрасна цел предлага на моята пушка.