Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 52

— Но, стари Тим, какво ти скимна? — провикна се тук Джим напълно удивен. Аз вече не те познавам. Ти през целия си живот никога не си нареждал толкова много думи една след друга.

— Well! И съвсем не ми беше лесно. Бих предпочел да спя с някоя мечка гризли в леговището й, отколкото да държа реч. Мислех си обаче, че тя тук ще е необходима.

Джафар повтори молбата си, към която се присъединиха и другите и аз накрая заявих:

— Добре де, ще се съглася с вас. Ще ви придружа до границата на Ню Мексико, но ще го направя при едно условие.

— Какво е то? — попита Джим.

— Точно ще изпълнявате заповедите ми и няма да предприемате нищо, без преди това да сте ме попитали.

Джим се поколеба да се съгласи с това прямо искане, но затова пък брат му тутакси каза:

— Та това се разбира от само себе си! Щом Олд Шетърхенд е при нас, ние сме длъжни да подчиним волята си на неговата.

Джафар на драго сърце прояви съгласие, а двамата слуги нямаха думата. Пъркинс знаеше как беше сгрешил и не възрази. Другите двама скаути си бяха изобщо скромни хорица, които се радваха да смъкнат от себе си цялата отговорност. Те веднага се съгласиха и ето как Джим в крайна сметка се видя принуден да направи забележката.

— Не искам да се оправдавам. Мисля си само, че и аз притежавам уста, с която понякога да кажа някоя дума. И тъй, убеден ли си, че въпреки нощта ще намериш правия път?

— Да.

— И колко дълго ще яздим? Да не би непрекъснато до ранни зори?

— Не. Не бива да изисквам от вас такова усилие. Та нали бяхте вързани и вероятно не сте спали много.

— Това е вярно. Поне аз не склопих очи нито за миг и смея да призная, че днес непременно трябва да поспя час.

— Ти ще спиш и по-дълго. Ние ще яздим само дотолкова далеч, додето можем да приемем, че утре ще бъдем в безопасност от страна на команчите.

— Аха! Ти значи не им вярваш? Въпреки лулата на мира?

— Въпреки нея. Думите, които вождът накрая ми подвикна, наистина означаваха заплаха.

— Така си и помислих! Той заяви, че някои неща все пак още не си знаел. Де само да можехме да отгатнем какво имаше предвид команчът!

— На мен не ми е необходимо да го отгатвам, защото вече го знам. Ние пушихме с моя калюмет, но не с неговия.

— Нима се прави някаква разлика?

— Всъщност не. Между честни хора е все едно дали едната или другата страна ще достави калюмета. Наумил ли е обаче червенокожият някакво коварство, той не дава своята лула за церемонията, а пуши тази на противника си. После изтъква при даден случай, че споразумението притежава валидност само ако е засвидетелствано с неговия собствен калюмет. Вероломството, което е възнамерявал още от самото начало, поне от негова гледна точка е извинено.

— Значи това е имал предвид вождът? По тоя въпрос ти всъщност трябваше да помислиш!