Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 13

Намерението ни не беше безопасно. Когато тоя бе казал преди малко за команчите, бяхме запомнили думите му. Можеше да има нещо вярно в тях, поради което сега се налагаше най-голяма предпазливост. В откритата савана всяка среща се забелязваше още отдалеч. Но когато по-късно се появиха храсти и дървета, за по-голяма сигурност аз яздех на достатъчно разстояние пред другите, за да мога да ги предупредя в случай на нужда. Изискваше се да бъда двойно внимателен. Трябваше да внимавам да не изгубя следите и същевременно да отправям остро взор и слух напред, за да не бъдем изненадани от някой враг. Това намаляваше скоростта ни, а бързината все пак бе наложителна, защото ако този, чийто кон бе откраднат, се намираше в опасност, всяко забавяне можеше да стане фатално.

За щастие не се случи никакъв инцидент и ние достигнахме Бийвър Крийк още преди да са минали споменатите два часа. Водата в реката беше плитка. Следата излизаше от отсамната й страна, но не влизаше от другата.

— Досадна работа! Какво ще правим сега? — рече Джим. — Този тип трябва да ни каже как е яздил. Ще го принудим.

Тайно хвърлих бърз поглед към лицето на пленника, и забелязах едно доволно просветване на очите му. Той се надяваше, че сме загубили следата и хранеше надежда. Но се мамеше, защото нямаше нищо по-лесно от това да я намерим отново. Той при всички случаи беше навлязъл отсреща в реката. Трябваше да разберем само дали нагоре, или надолу от мястото, на което бяхме спрели. Много вероятно беше да е прекосил направо водата. Може би дори бе яздил известно разстояние в нея, преди да излезе. Аз слязох от коня и нагазих бавно във водата, за да не я размътя. Беше бистра и едва метър дълбока, така че можех да виждам дъното. Нагоре не различих нищо, но когато се насочих по течението, забелязах ясно отпечатъците от копитата на коня. Беглецът беше дошъл отдолу и за да прикрие следата си, бе изминал едно значително разстояние във водата. Мястото, при което беше навлязъл, беше може би на двеста крачки от това, където я беше напуснал и където сега бе държан като пленник от Снафълс. Те ме виждаха и аз им махнах да дойдат и доведат коня ми.

Лицето на пленника бе помръкнало. Отново бе изгубил надежда. Той гледаше умислено пред себе си. Явно се чудеше какво да прави.

Следата водеше най-напред надолу покрай реката и после отвеждаше в почти прав ъгъл от нея през доста гъст шубрак и дървета. Сетне се насочваше наляво и достигаше един поток, при чийто бряг се губеше. От другата страна на потока имаше открито място с отъпкана трева. Аз слязох от коня и огледах дъното. Можеха да се видят отпечатъци от конски копита.

— Там, отсреща, изглежда, ездачи са имали бивак. Не мислиш ли, стари Тим? — попита Джим Снафъл брат си.

— Yes — потвърди този.