Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 12

— Тъкмо обратното, няма да бъдеш освободен, преди да съм научил каквото искам да знам.

— Но тази загуба на време ще отведе и мен, и вас на сигурна смърт.

Той започна да ме ругае с всевъзможни хули. Като видя, че това никак не ми въздейства, се обърна към Джим и Тим. Когато и това не помогна, ми изсъска ядно:

— Казвай тогава Какво искаш да знаеш!

— Кому принадлежат конят и камата?

— Тъп въпрос! Естествено, на мен!

— А тази книга?

— Също на мен.

— И каква е?

— Бележки, които съм си вадил.

— Но написаното не е на английски!

— Не е, това е стенография.

— Не се мъчи да ме залъгваш! Това е персийски. Ти си откраднал коня. Ако решиш да бъдеш искрен, ще се отнеса снизходително към теб. Продължиш ли обаче да лъжеш, ще те накажа от името на притежателя на коня според закона на саваната. Нали знаеш, че за конекрадство се полага смърт?

— Не ме разсмивай! Няма как все пак да си откраднал собствения си кон! Не се опитвай да ми разиграваш комедии! Вие самите сте крадци, които искат да ми отмъкнат коня под претекст, че съм го задигнал.

При тази наглост аз останах спокоен, ала храбрият Джим Снафъл така се възмути, че пристъпи към него със свити юмруци и му се закани:

— Мерзавец! Ние сме били крадци? Кажеш ли го още веднъж, така ще ти ощавя кожата, че парчета ще се разхвърчат! Ние и крадци! Знай, че кае ни наричат Двамата Снафълс!

— А-а, вие ли сте! Тогава толкова повече се учудвам, че се отнасяте с мен по този начин. Развържете ме и ще ви докажа от тоя стенографски бележник, че аз съм законният собственик на коня и всичките тези неща.

— Да ни пробуташ персийска стихосбирка за стенографски бележник, ще бъде най-върховното! За щастие обаче този джентълмен разбира персийски.

— Това е само една лъжа! Тоя смотаняк в сини ленени дрехи се кани да ни учи на персийски! Измама!

— Човече, говори по-вежливо! Той е Олд Шетърхенд.

— Тая карикатура да е Олд Шетърхенд? Ха-ха-ха!

Той се изсмя с все гърло. Това така ядоса Джим, че той вдигна крак да го изрита. Аз обаче го избутах назад и казах:

— Не се ядосвай с подобен тип, мастър Снафъл! Няма да си прахосваме повече приказките с него. А сега нека му покажем, че изобщо не се нуждаем от неговото признание.

— Ха така, сър! Ти го свали с един удар от коня, това само по себе си е вече доказателство. А тук лежи мечкоубиецът заедно с карабината «Хенри». Кой още се съмнява, той е побъркан! Какво ще предложиш сега?

Очите на пленника потърсиха двете пушки и се спряха после на мен. Той започна да съзнава безполезността на своето отричане. Аз се престорих, че не съм забелязал нищо и отвърнах на Снафъл:

— Ще го вържем върху коня и ще яздим обратно по следата му. Така много бързо ще излезе наяве как е извършил грабежа си и също така бързо ще има удоволствието да ме чуе как разговарям със собственика на коня на персийски.

Вълна от кръв нахлу в лицето на пленника. Предположението, че става дума за истински персиец или поне за някой, който владее персийски, беше вярно.

Каквото казах, беше изпълнено. Ние върнахме всичко обратно в кобурите на седлото и вдигнахме пленника на коня и здраво го овързахме. Снафълс получиха оръжията му освен ханджара, който аз затъкнах в колана си. После яхнахме конете и се отправихме към Бийвър Крийк — аз начело, Джим и Тим с непознатия помежду си зад мен.