Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 14

— За нас е много важно да знаем кой се е намирал преди два часа тук — заявих аз.

— Преди два часа? Но тревата е здравата изпогазена. Да приемам, че хората са бивакували тук цялата нощ!

— Така мисля и аз.

— Хубаво! При такива обстоятелства обаче тревата не се изправя толкова бързо, както ако е била тъпкана само за късо време. Ето защо смятам, че това място е било напуснато преди повече от два часа.

— Много правилно. Само че ти май не всичко си видял. Когато хората, които са лагерували тук нощес, са напуснали мястото, после са дошли други и те са си заминали едва преди два часа.

— Значи мислиш, че си имаме работа с две отделни групи?

— Точно така.

— В такъв случай твоите очи са по-остри от моите. Ще ми обясниш ли по-подробно?

— На драго сърце. По-напред обаче искам да ида на отвъдната страна на потока. Вие останете засега тук, за да не заличите дирите, които трябва да разчета.

Аз преминах през реката и започнах да изследвам напуснатия бивак. Когато приключих, повиках коня си и другите трима ездачи го последваха.

— Може ли и аз с моя стар Тим да поогледам? — попита Джим. — Много ми се ще да знам дали ще успеем да разчетем същото като теб. Това ще бъде за нас най-върховното преживяване.

— Нямам нищо против — обясних.

Двамата слязоха и разгледаха следите. Същевременно споделяха тихо мислите си и, види се, бяха на едно мнение. После Джим рече:

— Щом Олд Шетърхенд казва, че си имаме работа с две отделни групи, то това трябва да е така. Ние обаче забелязваме следи само на една група. Къде е другата?

— По петите на първата.

— Но следата й, сър! Ние не я виждаме.

— А тя все пак лежи ясно пред вас. Откъде са дошли хората, които са бивакували тук, и накъде са тръгнали?

— Дошли са право от юг и са продължили на запад. Дирята е достатъчно ясна, а втора няма.

— Я разгледайте тоя фрапиращ ъгъл, който двете дири образуват! Колко невероятно е, че уестмани правят един такъв околен път! Те са яздили оттук на запад и е логично да се предположи, че са дошли от изток.

— Well. Но нали виждаш, че са пристигнали от юг.

— Та това изобщо не е тяхната диря! Погледни на изток! Нищо ли не забелязваш там?

Джим изпълни каквото му казах и после каза:

— Стой, сега виждам! По тревата като че ли има една по-тъмна черта. Тя едва се вижда, ала все пак още се различава. Тази ивица ще да е вчерашната диря на хората, които са пренощували тук. Тревата през това дълго време се е изправила пак.

— Да, сега ти си на вярната следа, мастър Джим Снафъл.

— А южната диря?

— Тя е на многоброен отряд ездачи, който е идвал от юг и много вероятно е възнамерявал да продължи в северна посока. Когато открили обаче тук бивака, извили настрани, за да яздят след първата група.

— Да, така е, сър.

— Но какъв е бил първият и какъв вторият отряд? — попитах сега вече да изпитам тяхната проницателност.

— Първият се е състоял от бели, вторият — от индианци.

— Какви причини имаш за това мнение?

— Две. Първо, вторият отряд е наброявал най-малкото шейсет ездачи и тъй като е невероятно в тази местност да са се събрали толкова много бели, може с основание да се предположи, че това са били червенокожи. И второ, конете им са нямали подкови, както ще забележиш, ако разгледаш по-внимателно дирята. Толкова много неподковани коне обаче могат да бъдат яздени само от индианци.