Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 127

Дрезгавият глас беше насъбрал кръчмарските гуляйджии, които не изпускаха от ръка греяното си вино и печените кестени. Скупчиха се около него и го засипаха с ругатни, докато окаяникът просеше и умоляваше за дребни монети, та като се върне заедно с приятелите си в затвора и те да отпразнуват раждането на Христа с малко топлина. Корбет му даде няколко монети и отмина. Стигна до кръстопът и видя «Веселяците», които минаваха тържествено през Кентърбъри, за да известят за предстоящото си грандиозно представление. Ликуващия беше наел група предрешени като дяволи актьори, до един натъкмени във вълчи, еленски и овчи кожи и разкрасени с овчи глави и пера, под които се люлееха кравешки и овчи хлопатари, издаващи оглушителен шум. В облечените си с дълги ръкавици ръце държаха горящи цепеници, от които се издигаше дим и пръскаха искри. Народът се скупчи около тях. Ликуващия поспираше коня си и разясняваше как актьорите щели да дават представление тук и там и как щели да представят историята на Христос и неговото въплъщение сред човеците.

Корбет пришпори коня си. Ушите му бяха проглушени от кресливата суматоха, грубия кикот, дрънченето на желязо, камбанния звън, фалшивото скрибуцане на цигуларите, подвикванията на уличниците, които си търсеха клиенти. Продавачите на висок глас хвалеха стоките си, а в същото време из улиците отекваше гръмовният глас на прегърбен, облечен в черно доминиканец, който произнасяше проповедта си. Проповедникът стоеше, вдигнал пръст към небето, на острото му лице очите горяха, носът му сечеше въздуха. Двамина комарджии спореха пред вратата на една кръчма и виковете им отекваха навсякъде. Скитник ругаеше колкото му глас държи, докато буташе дресираната си мечка в ръчна количка и търсеше място, където животното да потанцува. Помощник-шерифите разблъскваха тълпата с тоягите си, завършващи с железни накрайници. Корбет имаше чувството, че участва в чудноват карнавал. Главата му се замая, почувства се объркан. Изруга, когато някакъв поклонник пресече внезапно пътя му, за да се присъедини към кавгата между съдържател на публичен дом и негов клиент, който твърдеше, че са го измамили. Нестабилен на седлото си, Корбет дръпна юздите и слезе от коня. Беше му дошло до гуша, трябваше му почивка. Изведе коня от улицата към спокойния двор на кръчмата «Райските порти». Конярите се втурнаха да се погрижат за конете. Корбет ги остави и влезе в ароматния, мек полумрак на голямата зала. Умишлено пренебрегна блесналия, приканващ поглед на куртизанката, застанала на входа с малка китка зимни билки в облечената си с ръкавица ръка. Веднага след вратата знак указваше посоката към «Изписаната изба». Пред стълбите двама мъже, всеки с по една невестулка в ръце, подвикваха към куртизанката да се присъедини към тях долу.