Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 128

Пол Дохърти

Замаян, Корбет вървеше като насън. Съдържателят на кръчмата забърза към него с грижовен и предразполагащ вид и кана вино в ръка. Корбет му показа кралската заповед и поиска отделна стая за себе си. Кръчмарят се поклони и го поведе през помещението, нагоре по широки, здрави стъпала към дълга, добре обзаведена стая. По стените висяха пъстри тъкани, а в зиданото огнище весело пращеше огън. Над него висяха образите на почитани светци, изрисувани върху дърво: Христофор, който предпазваше от внезапна и жестока смърт; Лаврентий, покровителят на готвачите, Юлиан, покровителят на съдържателите на странноприемници. Кръчмарят покани с жест Корбет и другарите му към столовете около огъня, а в същото време изреждаше ястията, които можеха да се поръчат: пилета и угоени петли в масло, златисти и хрупкави сладкиши с ароматни сосове, печена яребица, хрупкаво свинско със сос от гъби и лук, млечни и яйчени супи и всичко това съпроводено с най-добрите вина от Беарн. Корбет слушаше с половин ухо, докато потъваше в стола с висока облегалка. Измърмори, че иска вино. Силно притеснен, Ранулф седеше до него. Разтревожило го беше изпитото лице на Корбет, измъченият вид, който добиваше, когато — както господарят му беше доверил — мислите му ставаха натрапчиви и безбройни като снежинки в снежна виелица. Независимо от всичко, Ранулф реши да не задава въпроси. След малко една прислужница донесе виното. Корбет отпи и се отпусна.

— Господарю — попита най-после Ранулф, — какво има?

Корбет притисна чашата до гърдите си.

— Какво да има, Ранулф? — примигна писарят. — Замаян съм. Сякаш съм трескав и се лутам между съня и деня. Връхлитат ме въпроси и бодат съзнанието ми с остри шипове. Кой? Какво? Защо и как?

— И, господарю? — на Ранулф му се искаше да разтърси Корбет и да го изтръгне от това състояние.

Сър Хю погледна към изрисуваните светци.

— Защо? — Корбет сви рамене. — Защо е изчезнала Манастирската карта? Няма съмнение, че Стоункроп я е взел от «Ярост» и я е отнесъл при сър Рауф, но какво е станало с нея после? От това, което разбрах досега, къщата е била претърсвана. Ти сам го забеляза, Ранулф, а Манастирската карта не беше открита никъде. Дали Деконте наистина не я е унищожил? Второ, защо донесената от Паулентс карта се оказа фалшива? Но да оставим настрана тези въпроси и да минем към ужасното убийство. Защо сър Рауф е бил убит по този начин? Само отмъщение ли е било или е имало още нещо? Как е извършено убийството? Кой го е сторил? Защо лейди Аделиша е била обвинена за убийството на своя съпруг? Как са го нагласили? — Корбет отпи от виното. — Кой е извършил онези смразяващи кръвта убийства в Мобисон? Как е съумял да го направи така ловко, така тайнствено? Защо е убил Сервин по начин, различен от останалите, а после е разпорил корема му и е скрил трупа? Как така всичко това се е случило в господарска къща, която е така зорко охранявана?

Корбет замълча, когато от помещението под тях се разнесе музика и тропотът на танцуващи. За миг в трескавото му съзнание се промъкна мисълта, че демоните танцуват от радост поради неговата безпомощност. Поклати глава, за да се отърси от мрачното видение, обърна се и впери поглед в другарите си.