Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 129
Пол Дохърти
— Ранулф, какво знаем още?
Писарят от канцеларията на Зеления печат неспокойно се размърда на стола. Необичайно беше сър Хю да е объркан.
— Ами — Ранулф завъртя пръстената чаша в ръцете си — ти питаш кой, защо, какво и как. Господарю, със сигурност причината за едно или друго, основанието за всичко случващо се трябва да е някой, с когото сме се сблъскали. Някой, когото познаваме, който убива и пак ще убие. Горката Беренгария, удушена в самотната църква, тя трябва да е познавала убиеца си.
— Ами думата, която Беренгария е надраскала на стената в стаята си в къщата на отец Уорфелд? — добави Корбет. — «Назарет»? Написала я е, за да й напомня нещо, но какво?
— Ами нападението над Грискин — допълни Ранулф. — Кой го е убил?
Корбет кимна. Не му се щеше да говори за това. «Веселяците» бяха негова тайна.
— Да не споменаваме нападенията над нас — замисли се той — на връщане от Мобисон с Дерош. Стрелата от арбалет, забита в капаците на прозорците, другите в манастирския двор — Корбет замълча. — После онова вино.
— Какво вино, господарю?
Корбет им разказа накратко за каните с вино, оставени пред стаята му. Ранулф тихо изруга, побиха го тръпки и той настръхна, цял скован от страх. Хвърли загрижен поглед през рамо към Чансън, който пазеше при вратата. В действителност Ранулф гореше от желание да се махне оттук. Искаше да е далеч от ширналите се, пусти и засипани със сняг поля, от покритите с лед, изровени горски пътища, пустеещите, призрачни равнини, абатството и каменните му галерии с танцуващи светлини и мержелеещи се сенки. Погледна към отпусналия се на стола си и загледан в огъня Корбет.
— Господарю — надвеси се Ранулф, — винаги си ме предупреждавал за времето, изгубено за взиране в пламъците на огъня.
Корбет се изправи и засмя.
— Този път няма, Ранулф, само… — на вратата се почука и той замълча.
Влезе кръчмарят с подноси, отрупани с хляб, парчета свинско и горещ сос с подправки. Корбет и другарите му се настаниха около масата. Нахраниха се мълчаливо. Чансън предложи да попеят, но Ранулф не му отговори и шегата на служителя от кралските конюшни увисна във въздуха. Корбет понечи да се върне обратно на високия си стол, но на вратата отново се почука и отново влезе кръчмарят.
— Имам съобщение за теб, сър. Дойде един амбулантен търговец долу в кръчмата, пита за мен, пъхна това в ръката ми и изчезна.
Корбет взе стегнато завързаното парче мръсен пергамент. Предусети заплахата, която то криеше. Приближи свещта, разви пергамента и зачете разкривения почерк.
Хюбърт Фицърс, Всевиждащия, изпраща официално предупреждение: кралски пратенико, върви си.
Глава тринадесета
Ще дойде време, когато брат с брата си ще говори.
Аратор
Безочливата заплаха събуди у Корбет гняв. Той тикна пергамента в ръката на Ранулф.
— Изгори го! — прошепна. — Прочети го, Ранулф, после го изгори!
