Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 125

— Според теб дали Уендовър е идвал тук, за да я търси? — попита Ранулф.

Лейди Аделиша леко се усмихна.

— Сър Рауф никога не би позволил на мъж като Уендовър да влезе в къщата или да го остави сам, за да тършува из вещите му. Освен това, мастър Ранулф, Уендовър е крадец.

Корбет погледна лейди Аделиша, чиито очи отвърнаха студено на погледа му.

— Да оставим за малко настрана Уендовър. Знаеш, лейди Аделиша — Корбет внимателно подбираше думите си, — че смъртта на съпруга ти е истинска загадка. Намерен е в работната си стая. Черепът му е бил смазан, но вратата на стаята е била заключена и залостена. Ключалката е особена и втора като нея няма, видях по изработката. На практика е невъзможно да се направи втори ключ към нея. Още повече, че ключът за нея е открит на колана на съпруга ти, където е бил и ключа за твоята стая, другият е бил у теб и все пак…

— Какво искаш да кажеш, сър Хю? — гласът на лейди Аделиша стана остър.

— Ами, мистрес, защо са убили съпруга ти? Нищо не е откраднато, нищо не е пипнато, тогава защо са го убили? И защо са го направили така загадъчно?

— Сър Хю, аз не мога да отговоря на този въпрос.

— Да, мистрес, и аз не мога.

Корбет се изправи, излезе от приемната, отиде в работната стая на сър Рауф и седна във високия му кожен стол. Сграбчи подлакътниците. Отново напипа вдлъбнатините под тях. Любопитен, приклекна и внимателно ги огледа. Вдлъбнатините бяха разположени симетрично на всеки подлакътник и бяха направени скоро. Корбет поклати глава. Тук имаше някаква загадка, но каква? Седна и погледът му заобхожда лавиците с натъпканите по тях ръкописи: свитъци велен, пристегнати с метални пръстени, счетоводни книги, бележки, всичките бяха грижливо подредени. Не се съмняваше, че в един момент сър Рауф е притежавал Манастирската карта. Възможно ли е да я е научил наизуст и после да я е унищожил? Защо тогава не е предприел нищо, за да открие съкровището? Какво е чакал?

— Разбира се! — възкликна Корбет и удари с юмруци по подлакътниците. — Изчаквал е…

— Какво е изчаквал, господарю? — на прага стоеше Ранулф. Плащът му беше наметнат на раменете, палците му бяха втъкнати в бойния колан.

— Влез — Корбет посочи на Ранулф стол. Ранулф седна. — Според мен Манастирската карта е била у сър Рауф. Подозирам, че я е научил наизуст и я е унищожил, но е изчаквал. Умен човек е бил сър Рауф! Знаел е, че Касълдийн и Паулентс също издирват съкровището, да не споменаваме Хюбърт Монаха. Бил е много предпазлив и с любопитната си съпруга. Позволил й е да върти любов с Уендовър и си е отмъстил, като е приел плътските услуги на Беренгария. Най-накрая е щял да се обърне към Църковния съд и да прати молба до архиепископа на Кентърбъри бракът му да бъде анулиран. Мислел е, че щом веднъж се отърве от лейди Аделиша, ще бъде в безопасност и ще може да се възползва необезпокояван от голямото си богатство, уменията си и тайната, която знаел, за да обходи Съфолк и да намери съкровището. Сър Рауф е бил хладнокръвен човек и е бил в състояние да изчака подходящото време за действие.