Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 128

— Нямаме нужда от вашето съгласие, дори и да сте цивилна гражданка — поясни спокойно Мехта. — Достатъчно ни е разрешението на някой от вашите близки…

— Мама никога няма да ви го даде!

— Вече си поговорихме с нея, надълго и нашироко… Тя много се тревожи за вас…

— Аха… — промърмори Корделия и хвърли поглед към вратата на кухнята: — Едва сега разбирам защо толкова се проточи това кафе… Гузна съвест, а? — Изтананика си нещо под нос, после рязко спря: — Очевидно сте си свършили работата както трябва… Всички изходи са завардени!

Тейлър направи опит да се усмихне.

— Няма от какво да се безпокоиш, Корделия… — опита се да я успокои той. — С теб ще работят нашите най-добри специалисти…

Не с мен, а ВЪРХУ мен, поправи го мълчаливо тя.

— …а когато всичко приключи, ти ще бъдеш в състояние да се върнеш към предишния живот, сякаш нищо не се е случило…

Ще ме изтриете като с гумичка, нали? Ще изтриете и НЕГО. Ще ме подложите на молекулярен анализ, като нещастното ми любовно писъмце…

— Съжалявам, Бил — тъжно се усмихна тя. — Току-що имах отвратителното видение, че ме белят като глава лук и търсят в мен семенца за посев…

— Лукът няма семена, Корделия — усмихна се командор Тейлър.

— Разрешете да се поправя! — отвърна с мрачна ирония тя.

— В случай, че ние грешим и ти се окажеш права… — Тейлър направи пауза, за да преглътне слюнката си. — В такъв случай ще е най-добре да се подложиш на изследванията…

Вярно. Стига да не бяха онези малки подробности, които несъмнено ще доведат до избухването на гражданска война на Бараяр. Стига да го нямаше тежкото като камък чувство в сърцето й…

— Съжалявам, Корделия — промълви Тейлър. От погледа му личеше, че е искрен.

— Няма защо.

— Бараярците са проявили забележителна изобретателност — промърмори Мехта. — Прикривайки шпионската си мрежа с една любовна история, те наистина са били на крачка от успеха. Дори аз щях да я приема, ако не бяха някои доста странни подробности…

— Точно така — усмихна се с отчаяние Корделия, а душата й се сгърчи от мъка. — Нима е възможно жена на тридесет и четири години да се влюби като ученичка? Това е доста… доста неочакван дар за човек на моята възраст, нали? И още по-неочакван за един мъж на четиридесет и четири…

— Вярно — кимна Мехта, доволна от проявената схватливост. — Офицер от кариерата на средна възраст е крайно неподходящ за романтична връзка.

Тейлър понечи да каже нещо, после се отказа. Свел поглед към дланите си, той потъна в дълбок размисъл.

— Вярвате ли, че ще ме излекувате? — попита Корделия.

— О, разбира се.

— Аха…

Къде си сега, сержант Ботари?! Не, късно е…

— Май нямам избор, нали? Странно… — Протакай, прошепна някакъв глас в съзнанието й. Търси шанса си. Измисли го, ако се налага… Представи си, че се намираш на Бараяр и всичко е възможно… — Ще имате ли нещо против, ако взема един душ и се преоблека? Доколкото разбирам, тази работа ще се проточи…