Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 130

Тялото на Мехта омекна, давайки признаци, че всеки миг ще изгуби съзнание. Корделия я издърпа нагоре и й позволи да си поеме дъх.

— Имаш ли желание да промениш информацията си?

Господ да ми е на помощ, ако нищо не излезе, проплака в себе си тя. Никога вече няма да повярват, че не съм бараярски агент…

— Моля те! — задавено простена Мехта.

— Е, добре, значи искаш пак! — Главата на Мехта отново се скри под повърхността. Водата се разплиска. Корделия виждаше лицето на жертвата си, странно увеличено през стъклото, жълтеникаво от светлината, която се промъкваше през камъчетата на дъното. От устата й излетяха сребристи мехурчета, красиви и привлекателни… Нима и смъртта може да бъде естетична? — замаяно се запита Корделия.

— Колко са? — издърпа я отново тя. — Къде са?

— Няма такива, повярвай ми!

— Пийни си още малко!

— Нима ще ме убиеш? — прошепна задавено Мехта при следващата глътка кислород.

— Искам диагноза, докторе! — просъска Корделия. — Каква съм аз? Нормална жена, която се преструва на луда? Или луда, която се преструва на нормална? — Гласът й истерично изтъня, главата на Мехта отново се озова под водата. Корделия откри, че задържа дъха си, сякаш тя самата е лишена от кислородна среда. Ами ако Мехта е права? Ако наистина съм агент на Бараяр и не го съзнавам? Как се различава копието от оригинала? Камъкът смазва ножицата…

Ясно си представи какво ще стане по-нататък. Ще държи главата на тази жена под водата, докато се увери, че мозъчната й дейност е прекратена… Притежава всичко, за да го постигне: сила, решителност, воля… Вероятно и Арал се е чувствал така на Комар… Едва сега го разбирам… Едва сега ЗНАЯ!

— Колко са? Къде са?

— Четирима — изграчи Мехта и сърцето на Корделия се разтопи от облекчение. — Двама във фоайето, двама в гаража…

— Благодаря — механично отвърна Корделия, после изведнъж усети огромното напрежение. — Съжалявам… — Думите с мъка си пробиха път през стиснатото й гърло. Не знаеше дали Мехта е в състояние да я чуе, не знаеше дори дали е жива… Хартията увива камъка…

Зае се да я овързва, не забрави и да й запуши устата. Знаеше как става, нали преди време бе наблюдавала как Воркосиган го прави с Готиан. Натика я под леглото, после забързано напълни джобовете си с най-необходимото — кредитни карти, документи за самоличност, пари…

Влезе в банята и завъртя крановете на душа, после затаи дъх и се насочи на пръсти към вратата. Внимателно отвори и се огледа. Тейлър и санитарят ги нямаше в хола. Вероятно са в кухнята и пият кафе…

Не смееше да рискува отбиване до антрето за ботушите си. Сега най-важното бе да излезе навън, да остане поне няколко минути незабелязана. Застина на прага, сърцето й пропусна един такт.

Облегнат на кухненската врата, Тейлър тъкмо поднасяше чашата с кафе към устата си. Погледът му се закова в нея, и двамата замръзнаха.

Очите ми положително са огромни, като на някакъв нощен хищник, помисли си Корделия. Никога не съм успявала да ги контролирам…

Устата на Тейлър странно се разкриви, погледът му остана прикован върху лицето й. После лявата му ръка бавно се надигна и отдаде чест. Не беше ръката, предназначена за тази цел, но другата бе заета с чашата… После главата му се сведе надолу, устните му докоснаха тънкия порцелан… Повече не я погледна…