Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 126

* * *

На другия ден на вратата се звънна точно в уговорения час за сеанса на Мехта. Корделия неохотно се надигна.

Чувстваше се уморена, някак лишена от вдъхновение. Не виждаше как ще се справи с нея…

Сърцето й спря. В рамката на вратата се бяха изправили Мехта, командор Тейлър и един грамаден санитар. ТОВА ПЪК КАКВО Е?! Този тип изглежда толкова огромен, че би могъл да се справи дори с БОТАРИ! Отдръпна се да ги пропусне към дневната, а майка й отиде в кухнята да прави кафе.

Командор Тейлър седна и нервно си прочисти гърлото.

— Корделия — започна той. — Страхувам се, че ще ти кажа нещо неприятно…

Корделия седна на облегалката на един от столовете, разклати крак и се озъби в нещо, което би могло да мине и за усмивка.

— Н-на т-теб се падна мръсната работа, а? Няма как, това е една от радостите на командира… Хайде, казвай.

— Налага се да те хоспитализираме, в интерес на по-нататъшното лечение…

Мили Боже, започва се! Стомашните й мускули потръпнаха под блузата. Беше една доста широка блуза, дано нищо не са забелязали.

— И защо? — небрежно попита тя.

— Опасяваме се, че програмирането, на което си била подложена от бараярците, е далеч по-сериозно от онова, което очаквахме… — Тейлър замълча за миг, после притеснено добави: — На практика мислим, че са се опитали да те превърнат в свой агент…

Какво означава това множествено число, Бил?

— Само са се опитали или са успели? — попита на глас тя.

Тейлър смутено отмести поглед, а инициативата поде Мехта:

— По този въпрос мненията ни са раздвоени…

Деца, отбележете как отново се избягва онова „аз“, което означава лична отговорност! Заменя се от най-лошото „ние“ — онова, което предполага тежка форма на колективна вина… Какво са замислили, по дяволите?

— Трябва да получим обяснения за писмото, което онзи ден си изпратила на бараярския адмирал Воркосиган — поясни Тейлър.

— Ясно…

— Значи не се свените да ровите и в личната ми кореспонденция! Това писмо беше неофициално. Отлично знаете, че Воркосиган е в оставка. — Очите й се забиха в лицето на Тейлър: — Може би ще ми обясниш с какво право отваряте личните ми писма!

— По силата на закона за сигурността. Който се прилага особено стриктно по време на война.

— Но войната свърши.

Тейлър видимо се притесняваше.

— Шпионажът обаче продължава…

В това може би има нещо вярно. Тя така и не намери отговор на въпроса как Езар Ворбара успя да научи за плазмените огледала — една от най-ревниво пазените тайни в арсенала на бетианците. Кракът й нервно почукваше по пода.

— Но моето писмо…

Моята душа, изляла се върху къс хартия… Моето сърце, тежко като камък… С усилие на волята стабилизира гласа си:

— И какво толкова опасно видяхте в моето писмо, Бил?

— Точно там е работата — въздъхна Тейлър. — Прибягнахме до услугите на най-добрите дешифровчици и най-съвременните компютърни програми, две денонощия работим без прекъсване. Анализирахме дори молекулярната структура на хартията… Но… — Очите му гневно докоснаха лицето на Мехта: — Но не открихме нищо…