Читать «Без гравитация» онлайн - страница 53
Лоис Макмастър Бюджолд
— Казах ти — прошепна Ван Ата на Лео.
— Прав беше… — отговори вдървено Лео и Ван Ата почти измърка от доволство, като погалено коте, въпреки че Лео по-скоро би го погалил с тояга.
А може би Ван Ата си беше наред? И настояването му за незабавни резултати бе дори знак за неговата загриженост за четириръките, дори за оцеляването им? Не, реши Лео с въздишка. Единственото добруване, което вълнуваше наистина Брус, бе неговото собствено.
Лео положи глава на прикрепената възглавница и погледна навън. Ускорението го хвърли обратно на мястото му. Пътуването със совалка все още вълнуваше нещо у него, въпреки безбройните пътешествия. Имаше хора, билиони, всъщност повечето хора никога не напускаха родните си планети. Той бе един от малкото щастливци.
Късметлия беше с тази работа. Щастлив бе с резултатите, постигнати през годините. Голямата Космическа Трансферна Станция вероятно бе върховото постижение на кариерата му, най-големият проект, върху който някога беше работил. Бе видял обекта още празен, леден вакуум, не можеше да го оприличи на нищо друго. Миналата година бе минал отново оттам — Морита беше добра, наистина добра; пълна с живот, дори разширяваше дейността си няколко години по-рано, отколкото някой можеше да очаква. Постепенно се разрастваше. Плановете за нея бяха включени в първоначалните проекти. Тогава бяха наречени прекалено амбициозни. Сега ги наричаха далновидни.
А имаше и други проекти. Сам по себе си трудът на една наситена седмица, ранното откритие на зараждащи се микропукнатини в реакторните охладители в голямата орбитална фабрика Бени Ра — бяха спасени може би хиляда живота. Колко хирурзи можеха да претендират, че са спасили три хиляди живота за десет години кариера? Обикновено нещастията, които не се случват, не предизвикват голям шум. Но той знаеше, както и мъжете и жените, които работеха с него и това беше достатъчно.
Лео съжаляваше, че се нахвърли върху Брус. Със сигурност не биваше да рискува работата си заради моментно удовлетворение на гнева си. Осемнадесетте години натрупани облаги, изборни права, респект, да, може би. Той нямаше семейство, за което да се грижи. Всички придобивки си бяха само за него, ако искаше можеше да се изпикае върху тях. Но кой щеше да се погрижи за следващата Бени Ра?
Щом се върнат в селището, ще положи усилия за примирие. Ще се извини учтиво на Брус. Ще удвои усърдието си в преподаването, ще бъде по-внимателен. Ще прехапе език, ако трябва, ще говори само когато го попитат нещо. Ще бъде учтив с д-р Йей. По дяволите, дори ще прави това, което тя му казва.
Всяко друго нещо бе невъзможно и рисковано. Горе имаше хиляда деца. Толкова много, толкова различни и толкова
