Читать «Без гравитация» онлайн - страница 143
Лоис Макмастър Бюджолд
— Лео — каза Силвър с тон на внезапно просветление, — ти
— Кой, аз? — възкликна Лео.
За миг сините звезди се свиха и заблестяха хищно и тя го целуна. Притеснен от обвинението й, той отвърна с по-дълбока целувка. Сега беше неин ред да се усмихне глупаво. „Животът с четириръки, реши Лео, ще бъде хубаво нещо…“
Двамата извърнаха очи към новото слънце.
