Читать «Без гравитация» онлайн - страница 52

— Аз! — избухна Лео и млъкна. — Наистина веднъж Тони дойде при мен с доста странни въпроси, но си мислех, че е любопитен относно предстоящото си работно назначение. Иска ми се да бях…

— Ти си признаваш! — изграчи Ван Ата. — Ти си подбудил неподчинение към властта на Компанията сред хидропоничните работници и сред поверените ти студенти. Не си прочел внимателно развитите от психологическия отдел правила за реч и държане, докато си бил на борда на селището. Внушил си на работниците собствените си зли намерения…

Изведнъж Лео осъзна, че ако има начин, Ван Ата няма да го остави и дума да каже в своя защита. Той целеше нещо повече от просто отмъщение за юмрук в брадичката — изкупителна жертва. Идеалният агнец, върху който да стовари всяка грешка на Проекта от последните два месеца или дори за по-дълъг период — зависи от неговата изобретателност. Без угризения на съвестта щеше да го принесе в жертва на боговете на компанията, стига той да излезе неопетнен и безгрешен.

— Не, за Бога! — изрева Лео. — Ако подготвях революция, щях да го направя доста по-добре… — той махна с ръка. Мускулите му отново се подготвиха за нападение срещу Ван Ата. Ако така или иначе щяха да го уволняват, поне щеше да си направи удоволствието…

— Господа! — гласът на Апмад ги поля като с ледена вода. — Мистър Ван Ата, може ли да ви припомня, че на уволненията от външни зони като Родео не се гледа с добро око. Не само, че по договор Галактически Технологии са задължени да осигурят транспортирането на уволнения до дома, но освен това трябва да понесат разходите на време и пари за заместниците. Не! Ето какво ще направим: на капитан Банерджи ще му бъде удържана заплата за две седмици и ще се заведе официално мъмрене към досието му за притежаване на нерегистрирано оръжие по време на работа. Оръжието ще бъде конфискувано. Мистър Граф също ще бъде официално мъмрен, но незабавно ще се върне към задълженията си, тъй като няма кой да го замести.

— Но аз бях подведен — оплака се Банерджи.

— Но аз съм абсолютно невинен! — извика Лео. — Това е измислица, фантазия на параноик…

— Вие не може да изпратите Граф обратно в Селището сега — изпищя Ван Ата. — Да знаете, че следващото нещо, което ще направи, е да ги обедини…

— Като имам предвид какви ще са последиците от неуспеха на Проект Кей — отбеляза студено Вицепрезидентът на Управлението, — мисля, че не е така. Мистър Граф?

— Ъхъ — потрепери Лео.

— Благодаря — въздъхна тя. — Приключихме с разследването. Други възражения или молби могат да бъдат отправяни към центъра на Галактически Технологии на Земята. — Ако посмеете, добави трепкащата й вежда. Дори Ван Ата има благоразумието да си държи устата затворена.

На връщане към Селището настроението в совалката беше меко казано сдържано. Клер, придружавана от една от болничните сестри на Селището, която бяха измъкнали три дни по-рано от почивката й долу, се бе спотаила отзад с Анди. Лео и Ван Ата стояха възможно най-далече един от друг.