Читать «Без гравитация» онлайн - страница 54

Пристигнаха в Селището и Ван Ата избута Клер, Анди и сестрата пред себе си. Лео бавно се освободи от седалката.

— Клер — каза Ван Ата, — сестрата ще отведе Анди до детското отделение. Ние с теб ще се върнем в предишната ти спалня. Да отнесеш бебето долу беше престъпно и безотговорно деяние. Ясно е, че си абсолютно неподходяща да се грижиш за него. Ще бъдеш отстранена и от репродуктивния списък.

Клер хлипаше толкова приглушено, че почти не се чуваше.

Лео затвори очи от болка:

— Господи! — каза си той. — Защо аз?

Той откопча и последния ремък и пое слепешком към бъдещето си.

СЕДМА ГЛАВА

— Лео! — Силвър се закрепи с една ръка и почука припряно с другите три на вратата към спалнята на инженера. — Лео, бързо! Събуди се, помощ! — опря буза до студената пластмаса и изхлипа: — Лео? — не смееше да повиши глас да не би да я чуе някой друг.

Най-сетне вратата се отвори. Беше по фланелка и къси гащета, бос. Спалният му чувал висеше отворен от стената като празен пашкул. Оредялата му посивяла коса стърчеше във всички посоки.

— Какво по дяволите… Силвър? — лицето му беше сънено, очите му — подпухнали, но все пак бързо я фокусираха.

— Ела бързо, ела! — шепнеше Силвър. Сграбчи ръката му: — Клер! Опита се да излезе през въздушния шлюз. Блокирах контрола. Няма да може да отвори външната врата, но и аз не мога да отворя вътрешната. Залостена е между двете. Нашият ръководител скоро ще се върне и тогава не знам какво ще ни направят…

— Кучи… — той се остави тя да го повлече по коридора. Но веднага се върна в кабината си за инструменти: — Добре, върви, върви, води ме!

Забързаха през лабиринта на Селището, като хвърляха по една насилена усмивка на четириръките и земните, на които налитаха в коридора. Най-накрая познатата врата към Хидропоника Г се затвори след тях.

— Какво се случи? Как стана? — питаше я Лео, докато летяха покрай хранителните тръби към далечния край на модула.

— Не ме пуснаха да видя Клер онзи ден, когато я доведохте обратно в совалката, макар че и двете бяхме в болницата. Вчера ни поставиха в различни работни смени. Мисля, че беше умишлено. Днес накарах Теди да се сменим — гласът на Силвър бе пропит от мъка. — Клер каза, че дори през свободното й време не я пускат в детското да види Анди. Ходих да взема тор от Склада да заредя хранителните тръби и като се върнах, шлюзът бе започнал да се върти… — ако не беше оставила Клер сама, ако преди всичко не беше позволила совалката да ги отнесе долу, ако не беше ги предала на д-р Йей, ако бяха родени земни или… изобщо да не бяха се раждали…

Въздушният шлюз в края на хидропонния модул почти никога не бе използван. Просто чакаше да се превърне в шлюз към следващия модул, който бъдещият растеж щеше да наложи. Силвър прилепи лице о прозореца и си отдъхна с облекчение. Клер все още беше вътре.

Блъскаше се напред-назад между вратите, лицето й беше изцапано със сълзи и кръв, а пръстите й — зачервени. Дали не й достигаше въздух или крещеше, Силвър не би могла да каже, защото вратата изолираше всеки шум, все едно гледаш ням филм. Сърцето на Силвър се беше свило, едва дишаше.