Читать «Без гравитация» онлайн - страница 55

Лео погледна вътре и сви устни. Побелялото му лице се намръщи. Погледна блокиращия механизъм и подсвирна. Грабна колана с инструментите:

— Добре си я свършила, Силвър…

— Трябваше да действам бързо. По този начин алармата към Централната Система не известява блокаж.

— О… — ръцете на Лео се чудеха откъде за започнат. — Значи, не става дума за нещо случайно.

— Случайно? В контролната кутия на вътрешния шлюз? — тя го погледна с почуда и дори с възмущение. — Не съм на пет години!

— Наистина — за миг изкривена усмивка озари лицето му. — Всяко шестгодишно четириръко знае това. Извинявай, Силвър. Тогава проблемът не е как да се отвори вратата, а как да се направи, без да бъде усетено от алармата.

— Да, така е — тя обикаляше неспокойна.

Той погледна механизма, погледна замислено нагоре към вратата на въздушния шлюз, който вибрираше от ударите отвътре и промърмори:

— Все пак, сигурна ли си, че Клер не се нуждае и от друга помощ?

— Може и да се нуждае — сопна се Силвър. — Но единственото, което ще получи, е д-р Йей.

— О… да — усмивката му се стопи. Той отряза няколко жички и ги пренасочи. Погледна загрижено още веднъж вратата и почука по платката за налягането на механизма.

Вътрешната врата се отвори и Клер се претърколи хриптейки:

— Оставете ме, оставете ме да замина, защо не ме оставихте… Не издържам повече… — тя се сви на топка във въздуха, скрила лице в ръце.

Силвър се спусна към нея и я прегърна:

— О, Клер! Не прави такива неща. Помисли… помисли за това как ще се почувства Тони, затворен в онази болница долу, когато му кажат…

— Какво значение има? — попита Клер, сгушена в синята фланелка на Силвър. — Те никога повече няма да ми разрешат да го видя. Все едно съм мъртва. Те никога няма да ми позволят да видя Анди…

— Да — вмъкна Лео. — Помисли за Анди. Кой ще го защитава, ако ти не си наоколо? Не само днес, но и следващата седмица, следващата година…

Клер го погледна и му изкрещя:

— Те дори няма да ми позволят да го видя! Те ме изхвърлиха от детското…

Лео хвана горните й ръце:

— Кой? Кой те изхвърли?

— Мистър Ван Ата…

— Трябваше да се досетя. Клер, чуй ме — не самоубийството, а убийството е начинът, по който да отговориш на Брус.

— Наистина ли? — интересът на Силвър се пробуди. Дори Клер не изглеждаше вече толкова отчаяна и за пръв път погледна Лео право в очите.

— Ами… може би не буквално. Но не можеш да се оставиш на копелето да те мачка. Виж, ние всички тук сме умни, прав ли съм? Вие, деца, сте умни. За мен се знае, че съм разрешавал един-два проблема преди време. Ако опитаме, ще успеем да измислим как да се измъкнем от тази бъркотия. Ти не си сама, Клер. Ще ти помогнем. Аз ще ти помогна.

— Но ти си човек на Компанията. Защо би…

— Галактически Технологии не са Господ, Клер. Ти не бива да принасяш в жертва първородното си дете. Галактически Технологии, всяка компания е само начин, един от начините за хората да се организират, да работят нещо, с което сам човек не би могъл да се справи. Компанията не е Господ, дори не е живо същество, за жалост. Няма самостоятелна воля, за която да отговаря. Тя е само сбор от работещи хора. Брус е само Брус. Трябва да има начин да го заобиколим.