Читать «Без гравитация» онлайн - страница 43

Тони внимателно подаде глава навън, огледа се наоколо — надясно, нагоре, надолу:

— Добре, приготви се да ми помогнеш да сваля торбата преди роботът да се е върнал. На последния метър ще падне, но може би шумът от робота ще го заглуши.

Заедно избутаха торбата към ръба на клетката и зачакаха. Роботът идеше по коридора. Носеше голяма пластмасова кутия.

Роботът спря под тях, бибитна и се обърна на деветдесет градуса. Кутията се издигна.

В този момент Клер си спомни, че тяхната клетка бе единствената празна на редицата.

— Идва към нас! Ще ни размаже!

— Излизай! По стълбата! — извика Тони.

Вместо това тя се върна и грабна Анди, когото бе оставила в дъното на клетката, по-далеч от страшния ръб, когато бяха прибрали торбата обратно. Палетът се издигна към отвора на клетката и вътре настана мрак. Тони успя да заобиколи робота и да слезе по стълбата, преди той да настъпи страшно напред.

— Клер! — извика Тони, удряйки напразно отстрани по големия пластмасов палет. — Клер! Не, не! Глупав робот! Спри, спри!

Но очевидно роботът не чуваше. Продължи напред, като буташе торбата им пред себе си. Оставаха само по няколко свободни сантиметра отстрани и отгоре на палета. Клер отстъпи, скована от ужас. Виковете й бяха заседнали в гърлото. Успя само да изписука. Назад, назад — опря се в студената, метална стена. Прилепи се плътно за нея. Стоеше на долните си ръце, а с горните придържаше Анди, който разцепваше въздуха с ужасни писъци.

— Клер! — извика Тони от стълбата. После изрева просълзен: — АНДИ!

Торбата до тях бе сплескана и смачкана. В последния момент Клер премести Анди в долните си ръце, а с горните се запъна срещу палета, срещу гравитацията. Може би смачканото й тяло щеше да задържи палета достатъчно надалеч и щеше да спаси Анди. Подемникът на робота се изкриви от прекалено усилие…

И се отдалечи. Клер мълчаливо се извини на претъпканата им торба за всички проклятия, които тя и Тони бяха й стоварили през последните няколко часа. Нищо вътре нямаше да е същото, но пък спаси живота им.

Роботът скръцна озадачено. Палетът се наклони назад и падна долу. Клер се втурна напред. Целият склад беше прокънтял, когато палетът се удари в цимента. Последва накъсано ехо. Клер не беше чувала нещо по-оглушително. Палетът понесе и подемника със себе си. Колелетата изпърполиха празно във въздуха и тупнаха безпомощно долу.

Силата на гравитацията беше изумителна. Палетът се счупи, съдържанието се разпиля. Изскочиха стотици кръгли метални джанти — иззвъняха като чинели. Около дузина се търколиха около оста си във всички посоки, сякаш искаха да избягат. Удряха се по стените в коридора и падаха, поклащайки се на земята. Ушите на Клер запищяха. Последва бездънна тишина.

— О, Клер! — Тони се върна в клетката и я прегърна и с четирите си ръце. Анди остана между тях. — О, Клер… — той замълча, когато лицето му се опря в меката й къса коса.

Клер погледна над рамото му бъркотията наоколо. Прекатуреният робот бибиткаше като ранено животно.

— Тони, по-добре да се махаме оттук — прошепна тя.