Читать «Без гравитация» онлайн - страница 42

Ако пристигнеха. Клер си представи как преследвачите им откриват мръсните памперси и тръгват по следите им. Като онази героиня от книгите на Силвър, която бе направила път в галактиката с листенца от цветя…

— Може би е по-добре да се преместим в хангара. Сякаш земните се разотидоха.

— Как ще изберем совалката този път? — попита Клер. — Откъде ще знаем дали няма да се върне обратно в Селището? А може да носи товар, който да бъде разтоварен във вакуума? Ако отворят товарното отделение в космоса, докато сме още вътре…

Тони наведе глава и стисна устни:

— Не знам. Но Лео казва, че за да разрешиш голям проблем или да завършиш голям проект, трябва да го раздробиш на малки части и да ги изпълниш една по една. Нека първо да се върнем в хангара и да видим дали изобщо има някаква совалка.

Клер кимна, но не помръдна. Биологията създаваше проблеми не само на Анди, реши мрачно тя:

— Тони, мислиш ли, че ще намерим тоалетна по пътя на връщане? Трябва да отида.

— Аз също — призна си Тони. — Видя ли някаква, докато идвахме?

— Не — изобщо не й беше до това, докато пълзяха по пода, криейки се от земните, а тя стискаше силно Анди към себе си от страх да не се разплаче. Дори не беше сигурна откъде точно са минали, след като избягаха от първото си скривалище.

— Не може да няма — реши оптимистично Тони. — Тук работят хора.

— Не и в този сектор — отбеляза Клер, взирайки се в покритата със складови клетки стена. — Всички са роботи.

— Тогава да се връщаме в хангара. Виж… — гласът му се разколеба. — Хм… имаш ли представа как изглеждат тоалетните в полетата с гравитация? Как функционират? Въздушното всмукване сигурно не може да се пребори с активните сили.

Една от контрабандните исторически видеодрами на Силвър включваше сцена с външна тоалетна, но Клер беше сигурна, че това е остаряла технология:

— Мисля, че използват вода някак си.

Тони сбърчи нос и сви рамене, за да прикрие смущението си:

— Ще го измислим — погледът му попадна върху мръсния вързоп памперси в ъгъла. — Много е зле…

— Не! — възпротиви се Клер. — Или поне… поне да се опитаме да открием тоалетна първо…

— Добре…

Приближаваше ги шум от ритмично почукване. Тони тъкмо щеше да се метне на стълбата, но смотолеви „У-упс“ и се скри обратно в клетката. С притеснено лице той й направи знак да мълчи. Спотаиха се в дъното на клетката.

— Ааа? — обади се Анди. Клер го повдигна и запуши устата му с една от гърдите си. Но той беше сит и отегчен и извърна глава. Клер свали фланелката си. Опита се да му отвлече вниманието, изброявайки тихо всичките му заети пръстчета. Той също беше целият в мърсотия. Нищо странно — нали планетите бяха направени от мърсотия. Но тя изглеждаше по-добре отдалече. Да кажем, от няколко стотици километри…

Почукването се чуваше все по-силно, мина покрай тяхната клетка и заглъхна.

— Служителят от Охраната на Компанията — прошепна Тони в ухото на Клер.

Тя кимна, не смееше да си поеме въздух. Почукването идваше от онези твърди покривки на краката на земните, когато се удряха в циментовия под. Минаха няколко минути. Почукването не се възобнови. Анди гукаше тихо.