Читать «Без гравитация» онлайн - страница 41

След време Клер се обезкуражи. Анди се гърчеше, ръмжеше и риташе срещу гравитацията само от време на време, но тя си представяше неприятната сцена как той пада от ръба. Клер започваше да не харесва ръбовете.

Един робот избръмча край тях и Клер замръзна. Разтреперана, тя се дръпна назад в нишата. Притискаше Анди към себе си, сграбчила една от ръцете на Тони. Бръмченето отмина и тя възобнови дишането си.

— Успокой се! — скръцна Тони. — Успокой се… — Самият той дишаше учестено. И на него му беше трудно да следва съвета си.

Клер гледаше със съмнение робота. Той беше спрял някъде по коридора и освобождаваше една пластмасова кутия от закодираната й клетка.

— Можем ли да хапнем сега? — последните три часа тя непрекъснато люлееше Анди напред-назад, за да стои тих и мирен. Беше капнала от умора, стомахът й къркореше, гърлото й бе пресъхнало.

— Предполагам — каза Тони и махна няколко дъски от скривалището им. — А после по-добре да потърсим начин да се измъкнем от хангара.

— Не можем ли да си починем тук по-дълго?

— Колкото повече чакаме, толкова по-голям е шансът да ни открият — поклати глава Тони. — Ако не се качим скоро на совалка за Трансферна Станция, могат да започнат да претърсват Скачащите кораби. Нашият шанс е да не ни открият, преди да разберат, че сме се отдалечили прекалено надалеч.

Анди се разплака и дупето му се стопли — разнесе се позната миризма.

— О, скъпи, би ли извадил памперс?

— Пак ли? Това е за четвърти път, откакто напуснахме Селището.

— Май не взех достатъчно — разтревожи се Клер, докато преобуваше Анди.

— Половината от торбата ни е пълна с памперси. Не можеш ли… да го използваш малко по-дълго?

— Страхувам се, че е получил диария. Ако не го сменям толкова често, ще прояде кожата, ще я зачерви, дори ще започне да кърви и ще се инфектира. А после ще плаче и крещи всеки път, когато се опитам да го докосна и почистя. Може да вдигне ужасен шум.

Тони потупа нервно по пода на стелажа с пръстите на долната си дясна ръка и въздъхна. Клер добре уви използвания памперс и тръгна да го поставя обратно в торбата.

— Трябва ли да носим това с нас? — попита Тони. — След малко всичко вътре ще започне да вони. Освен това и така е достатъчно тежка.

— Никъде не видях канал за боклук — каза Клер. — Какво друго можем да направим?

Тони се бореше със себе си:

— Просто ще ги оставим — смотолеви той. — На пода. Няма да полетят по коридора. Остави ги всичките!

Клер едва си пое дъх. Това бе ужасяваща, революционна идея. Преди да се разколебае, Тони събра четирите малки превръзки и ги натика в далечния ъгъл на клетката. Усмихна се колебливо, за да повдигне духа й, но в погледа му се четеше вина. Клер го погледна притеснена — ситуацията наистина бе изключителна, но дали у Тони не се зараждаха престъпни наклонности? Дали щеше да е пак нормален, когато стигнат… където и да отиваха?