Читать «Без гравитация» онлайн - страница 36

— Ти — прошепна тя — можеш да ме накараш да кажа каквото и да е.

— Точно както си и мислех — изрева Ван Ата. — Къде ти е тоталната социализация сега, д-р Йей?

— Ако вие — каза през зъби д-р Йей — бяхте така любезен да не преподавате с антисоциално поведение, сега нямаше да ви се налага да се занимавате с последствията.

— Не разбирам за какво хленчите. Аз съм изпълнителен директор. Моята работа е да съм строг и суров. Затова Галактически Технологии ме назначиха тук в тази орбитална финансова клоака. Контролът на поведението е отговорност на вашия отдел, Йей, или поне така казвате вие. Затова, вършете си работата!

— Поведението е нещо, което се променя — поправи го студено д-р Йей.

— И каква, по дяволите, е ползата от него, ако се проваля на мига щом се задвижат нещата? Трябва ми нещо, което действа постоянно. Ако бяхте инженер, никога нямаше да ви допуснат до такъв отговорен пост. Не е ли така, Лео?

Лео откъсна едно листо от бобовия храст и се усмихна любезно. Очите му искряха. Явно обмисляше отговора си. Във всеки случай той преглътна нещо.

Силвър измисли простичък план. Толкова простичък, че сигурно щеше да се справи. Не трябваше да върши нищо. Да не прави нищо, да не казва нищо. И постепенно бурята щеше да отмине. Все пак те не можеха да я повредят физически, тя бе ценно имущество за Галактически Технологии. Останалото бе само шум. И тя се сви в сигурността на каменното мълчание.

Тишината се втвърди като студено масло. Силвър почти се задави.

— Добре — изсъска й Ван Ата, — щом това е начинът, по който искаш да играеш. Много добре. Изборът си е твой — той се обърна към Йей. — В болницата нали имате нещо като фаст пента, докторе?

Устните на Йей потрепериха:

— Фаст пента е легален само за полицейския отдел, мистър Ван Ата.

— Не трябва ли заповед от съда за използването му? — запита Лео, без да отмести поглед от бобеното листо, което въртеше между пръстите си.

— Що се отнася до гражданите, Лео. Това… — Ван Ата посочи Силвър — не е гражданин. Е, докторе?

— Отговорът на въпроса ви, мистър Ван Ата, е не. В нашата болница няма нелегални лекарства.

— Аз не казах фаст пента, казах нещо подобно — ядоса се Ван Ата. — Нещо упойващо, нещо за крайна нужда.

— В крайна нужда ли сме? — попита Лео с мек тон. Все още си играеше с листото, което вече бе скъсал. — Прамод ще замести Тони, вероятно едно от другите момичета с бебета може да излезе вместо Клер. Защо Вицепрезидентът на Управлението трябва да разбере всичко?

— Ако се окаже, че двама от работниците ни са избягали долу — Силвър примигна при това ехо на нейния собствен страх… — или че се носят някъде отвън изсушени от студа, ще ни бъде ужасно трудно да го скрием от нея. Вие не сте виждали тази жена, Лео. Надушва проблемите отдалеч.

— Мм — промърмори Лео, а Ван Ата се обърна отново към Йей:

— А вие, докторе? Какво ще правите? Или предпочитате да чакате, докато някой не попита какво да прави с телата?

— Четвърти Тализан-5 прилича малко на фаст пента — смотолеви неохотно д-р Йей. — При определена доза. Но ще се чувства зле цял ден.