Читать «Без гравитация» онлайн - страница 38

Ван Ата прекъсна връзката с мрачен поглед. Банерджи се свърза с помощника си, остави и съобщения за почиващите в момента служители. Новоповишеният служител в Охраната не биваше да рискува с нещо, което бе изпотило изпълнителната власт.

Той отключи шкафа с оръжията и избра най-добрите за себе си и отряда си. Премери на длан един от пистолетите — беше толкова малък и лек, че приличаше на играчка. Галактически Технологии не можеха да рискуват съдебни дела заради заблудени куршуми от подобни оръжия.

Банерджи се замисли за миг, после се обърна към бюрото си и отключи едно чекмедже. Нерегистрираният пистолет се сгуши в кобура му. Банерджи го преметна през рамо и облече униформата си. Чувстваше се много по-добре. Обърна се, готов да посрещне полицаите си.

ПЕТА ГЛАВА

Лео поспря отвън при въздушния шлюз на болницата в Селището да се поуспокои. Тайно си беше отдъхнал, когато Прамод го бе измъкнал от мъчителното разпитване на Силвър с паникьосаното си обаждане. Също тайно се засрами от това, че си отдъхна. Проблемът на Прамод — променливите токови нива в лъчевия му оксижен, повредили електронно излъчващия катод с газ — прикова вниманието на Лео за известно време. Но заваръчното шоу свърши и срамът го върна обратно тук.

„И какво ще направиш за нея в този късен час? — присмя се съвестта му. Да я увери в моралната си поддръжка, в случай че тя не включва нищо неприятно или неприлично? Колко удобно!“

Няколко пъти мина тихо покрай междинната техническа станция, без да влезе вътре. Силвър бе в отделна кабина в периферията на болницата в самия край на модула. Разстоянието заглушаваше виковете и плача.

Лео се вгледа през прозореца — Силвър беше сама и се полюшваше в заключените спални колани към стената. Лицето й бе позеленяло от светлината на флуоресцентния екран и изглеждаше бледо и влажно. Очите й бяха изгубили живия си син цвят — подпухнали сиви петна. За горната й ръка бе закрепена една все още неизползвана система, в случай че й стане лошо.

На самия Лео му се догади. Той огледа коридора да се увери, че никой не го е забелязал, преглътна безсилния гняв и влезе вътре.

— Мм… здравей, Силвър — опита да се усмихне. — Как си? — сам се наруга за безсмислените думи.

Подпухналите й очи го откриха и го фокусираха неразбиращо.

— О, Лео. Мисля, че съм заспала… за малко. Странни сънища… все още ми е лошо.

Явно действието на лекарството отминаваше. Гласът й беше изгубил напевността и мечтателността, с която се отличаваше при разпита по-рано. Сега звучеше стегнат и изплашен. Ясно й бе какво става.

— Това ме кара да повръщам — добави тя с негодувание. — Никога преди не съм повръщала. Това ме накара.

Лео знаеше, че в малкия свят на Силвър имаше най-строги забрани против повръщането в безтегловност. Вероятно би се притеснила много по-малко, ако я бяха съблекли гола пред всички.

— Не си виновна ти — побърза да я увери той.

Тя поклати глава. Косата й се развяваше на кичури. Бе изгубила обичайния си жизнерадостен вид.

— Аз трябваше… — тя сви устни, — мислех, че ще мога… Червената Нинджа никога не издаде тайните на приятелите си. Те го биха и измъчваха!