Читать «Без гравитация» онлайн - страница 35

— О, не, не е така! — ужаси се Силвър. Бързаше да го разубеди. — Не мислете за такива неща. Вижте… — тя огледа отделението по Хидропоника и понижи глас, — вижте, не трябва да ви го казвам, но не искам да си мислите… да си мислите тези страшни неща. — Той я погледна сериозно и напрегнато. Колко ще посмее да му разкрие? Ако я увери…

— Тони и Клер…

— Силвър! — изтрещя гласът на д-р Йей веднага щом се отвори въздушния шлюз. — Силвър, какво знаеш за всичко това?

— О, по дяволите! — изръмжа Лео. Ръцете му се свиха в юмруци.

Тя се стъписа:

— Вие! — и почти се засмя. Нима Лео беше толкова хитър и ловък? Тя го бе подценявала. Дали и двамата не носеха маска пред света? Ако е така, какво ли прикриваше благото му лице?

— Моля те, Силвър, преди да дойдат… Не мога да помогна, ако…

Беше твърде късно. Ван Ата и Йей влязоха в стаята.

— Силвър, знаеш ли къде са отишли Тони и Клер? — Д-р Йей беше останала без дъх. Лео мълчеше отчуждено и разглеждаше изящните бели бобови цветове.

— Разбира се, че знае — викна Ван Ата още преди Силвър да може да отговори. — Тези момичета знаят всичко една за друга, казвам ти.

— О, известно ми е — отвърна Йей.

— Изплюй камъчето, Силвър — строго каза Ван Ата. — Сигурно съзнаваш кое е добре за теб.

Силвър стисна устни и повдигна брадичка. Д-р Йей изви очи към гърба на началника си:

— Силвър — подхвана помирително тя, — сега не е време за игри. Ако, както предполагаме, Тони и Клер са се опитали да напуснат Селището, в момента може да се намират в голяма беда, дори да ги грози смъртна опасност. Доволна съм, че си лоялна към приятелите си, но те умолявам — имай чувство за отговорност. Приятелите не изоставят приятелите си в беда.

В очите на Силвър се четеше съмнение. Отвори уста да проговори…

— По дяволите! — изкрещя Ван Ата. — Нямам време за сладки приказки с тази курва. Точно в тази минута онази кучка със змийските очи от Управлението чака да продължи шоуто. Започва да задава въпроси и ако не й се отговори навреме, ще тръгне сама да търси отговорите. И тогава ще видите какво ще стане. От всички моменти на този свят този е най-малко подходящият за подобна идиотщина. Това е направено умишлено. Много неща ще се провалят, при това не случайно.

Зачервеното му от гняв лице оказа обичайния ефект върху Силвър. Стомахът й се сви, а погледът й се замъгли от сълзи. Някога смяташе, че би направила всичко за него, само да се успокои, да се усмихне и да се пошегува отново.

Но не и този път. Първоначалното страхопочитание и увлечение, които бе изпитвала към него, малко по малко си бяха отишли. Тя се учуди колко мъничко бе останало от тях. А празната черупка може да бъде здрава и твърда…