Читать «Без гравитация» онлайн - страница 37

— Изборът е неин — той се обърна към Силвър: — Последен шанс, Силвър. Писна ми! Презирам предателството. Къде отидоха? Кажи ми или ще си получиш инжекцията, още сега.

Изведнъж я облада болезнена човешка смелост:

— Ако ми направиш това — прошепна Силвър с отчаяна гордост, — ние ще успеем.

Ван Ата се присви от напиращия гняв:

— Ще успеем? Ти и твоите малки приятелчета заговорничите да саботирате кариерата ми пред Управлението на Компанията и ти ми казваш „ще успеем“? Страшно си права, ние ще успеем!

— Охрана на Компанията, Отделение Три, говори капитан Банерджи. С какво мога да ви помогна?

— На служба ли сте? — отсече добре облечен мъж от екрана. Явно в него бушуваха силни емоции и дишането му бе учестено, а брадичката му потръпваше нервно.

Банерджи свали краката си от бюрото и се наведе напред:

— Да, сър?

— Аз съм Брус Ван Ата, директор на Проекта в Селището. Проверете кода ми или каквото се налага!

Банерджи се изправи и написа кода. Появи се надпис „чисто“ и изчезна. Банерджи се поизправи още малко:

— Да, сър, продължете.

Ван Ата замълча, сякаш се чудеше откъде да започне. Проговори бавно, въпреки неспокойните си и объркани мисли, които се бяха изписали на напрегнатото му лице:

— Имаме малък проблем, капитане.

Банерджи се напрегна. Той можеше да разпознае кога някой прикрива истината:

— О?

— Три от нашите… експериментални създания са избягали от Селището. Ние разпитахме съучастника им и смятаме, че са тръгнали с полет B 119 и сега се намират някъде в Отделение Три. Крайно наложително е да бъдат заловени и върнати при нас по най-бързия начин.

Очите на Банерджи се разшириха. Информацията относно Селището се пазеше в абсолютна тайна, но нямаше човек, който да е работил достатъчно дълго на Родео и да не знае, че съществуват някакви генетично променени хора, пазени в изолация. Обикновено минаваше време преди новите служители да разберат, че повечето екзотични истории за чудовища, разказвани от старите, бяха форма на въздействие върху тяхната доверчивост. Той бе прехвърлен на Родео само преди около месец.

Думите на шефа на Проекта прозвъняха в главата на Банерджи. Избягали. Да се хванат. Криминални бегълци. Избягали са опасни животни от зоопарка, а техните пазачи са затворени. Тогава някакво окаяно ченге получава задача да ги хване. Случайно са изчезнали ужасни биологични оръжия. С какво, по дяволите, си имаше работа той?

— Как да ги разпознаем, сър? Те — Банерджи преглътна… — приличат ли на човешки същества?

— Не — Ван Ата ясно прочете страха у Банерджи и изсумтя иронично: — Няма да имате проблем да ги разпознаете, уверявам ви, Капитане. А когато ги откриете, веднага ми се обадете като използвате личния ми код. Не харесвам това общуване по общия канал. За Бога, действайте внимателно, разбирате ли?

— Да, сър — Банерджи си представи разрастваща се паника. — Разбирам съвсем ясно.

Неговата собствена паника бе личен проблем. Той не би вземал тлъста заплата, ако Охраната означаваше само дълги кафе-почивки и приятни разходки в прекрасната пустош. Той си знаеше, че ще дойде време да заплати цената.