Читать «Без гравитация» онлайн - страница 33

„О, дявол го взел, и тя страдаше от комплекса на Ван Ата. Както и аз, осъзна Лео.“ Прозрението притъпи моментния му вътрешен гняв.

— Аз не съм измислила Проекта Кей. Ако аз го управлявах, то щеше да е по различен начин, но сега трябва да играя с картите, които са ми раздали, мистър Граф. По дя… — тя се стегна и върна разговора на първоначалната тема. — Трябва бързо да я открия. Иначе ще се наложи Ван Ата да започне шоуто отзад-напред. Лео, страшно важно е Вицепрезидентът Апмад да мине първо през забавачницата, преди да е започнала да си съставя каквото и… Имаш ли въобще някаква представа къде може да са тези деца?

Лео поклати глава. Една смътна идея превърна искрения му жест в лъжа.

— Ще ми се обадиш, ако ги откриеш преди мен, нали? — помоли я той. Смиреният му тон звучеше разкаяно.

— Да, разбира се — омекна Йей, повдигна рамене в мълчаливо извинение и прекъсна връзката.

Лео се върна в кабината, свали работния си костюм, облече гащеризона и побърза да проследи идеята си преди да го е изпреварила д-р Йей. Беше сигурен, че тя ще го направи и при това скоро.

Силвър провери работната схема на видеото си — люти чушки. Тя мина през отделението по Хидропоника към кабината със семена, откри чекмеджето с търсения надпис и извади предварително подготвен хартиен пакет. Леко го потупа и изсушените семена звъннаха приятно.

Тя взе пластмасовия разсадник, разкъса пакета и нежно насочи малките бледи семена в контейнера. Вкара маркуча през гуменото уплътнение отстрани на разсадника и ги поля. Разклати кутията на разсадника напред-назад и го постави на мястото му в инкубатора. Включи оптималната температура за чушките, настрои лютивината и въздъхна.

Светлината от филтриращите прозорци непрекъснато привличаше вниманието й. За четвърти или пети път тази смяна тя спираше, минаваше покрай хранителните тръби и се взираше в Родео. Някъде там долу, на дъното на този кладенец от пространство, пълзяха Клер и Тони. Ако все още не се бяха предали. Или бяха загинали в ужасна катастрофа… Разюзданото й въображение я пренесе в поредица от катастрофи.

Силвър се опита да ги прогони с ясния образ на Тони, Клер и Анди, когато се вмъкваха в совалката, но въображението й изгради друг сценарий. Клер се опитва да прескочи някаква дупка (Каква дупка? Откъде, дявол да го вземе?) и пропуска целта. Силвър мислеше за странното движение на нещата в плътните гравитационни полета. Писъкът след сблъсъка с бетона долу, не, Клер сигурно ще държи Анди — двоен удар в бетона… Силвър потърка челото си с дланите на горните си ръце, сякаш да изтика зловещата гледка вън от ума си.

Свистенето от вратите върна Силвър обратно към действителността. По-добре беше да изглежда заета — какво трябваше да направи? О, да, да почисти използваните хранителни тръби, да ги подготви за засаждане в другиден в новото отделение, което се строеше. Там всеки щеше да покаже уменията си на Вицепрезидента на Управлението. По дяволите! Вицепрезидента! Но от друга страна, това беше шанс Тони и Клер да останат неразкрити, две смени, дори три. Сега…