Читать «Без гравитация» онлайн - страница 31

— Не! — Той метна торбата на рамо и се заклатушка напред. Тя се олюля застрашително на гърба му и Тони трябваше да я придържа с горната си лява ръка, а да подскача напред с дясната. — Успях, хайде, тръгвай!

Совалката бе паркирана в пещерен хангар — огромна тъмна бездна с покрив от греди. От тях би излязло отлично скривалище, ако можеха да се доберат дотам. Всичко, което не бе здраво прикрепено, падаше само към единия край на стаята и си стоеше залепнало, докато някой не го махнеше насила. Имаше нещо странно и несиметрично в това…

От люка към пода на хангара се спускаше нагънат склон. Явно бе проектиран, за да се улесни опасната битка с всесилната гравитация чрез поносими прагове. „Стълбище“ Клер спря и сведе глава. Кръвта й се качи в главата. Тя преглътна.

— Не спирай! — прошепна умолително Тони отзад и също преглътна.

— Ъ-ъ… ъ-ъ… — За миг Клер се въодушеви, обърна се и тръгна надолу. Свободната й долна длан се удряше в металните стъпала при всеки скок. Беше неудобно, но поне възможно. Тони я последва.

— Сега накъде? — пое си дъх Клер, когато стигнаха дъното.

— Засега ще се скрием в онзи безпорядък от съоръжения ей там — посочи с брадичка Тони. — Не бива да се отдалечаваме прекалено от совалката.

Хукнаха към ъгъла на хангара. Ръцете на Клер веднага се покриха с мърсотия. Психическият стрес бе непоносим като място, което те сърби, а няма как да го почешеш. Клер имаше чувството, че би рискувала живота си, за да се измие.

Стигнаха до няколко паркирани тежки съоръжения. Един товарач влезе в хангара и дузина мъже и жени в работни гащеризони скочиха от него и плъзнаха из совалката. Клер се радваше на шума, който вдигаха, тъй като Анди все още проплакваше от време на време. Тя наблюдаваше със страх поддържащия персонал през металните ръце на машините. Колко ли късно е прекалено късно, за да се предадат?!

Лео все още се приготвяше в кабината с оборудване, когато Прамод влезе и застана до него.

— Откри ли Тони? — попита Лео. — Като бригадир на групата той трябва да поведе това шествие. От мен се очаква само да гледам.

— Не можах да го открия на нито едно от обичайните места, сър — поклати глава Прамод.

Лео без малко да изпсува, но само изпуфтя:

— Вече трябваше да е попълнил страницата си… — Той се отмести към вратата.

Отвън във вакуума, малка машина току-що подреждаше последните секции на обвивката на хидропонното отделение в добре подредено съзвездие. Четириръките щяха да го построят пред очите на Вицепрезидента на Управлението. Лео не можеше да се надява, че проблемите и закъсненията в другите отдели ще изместят тези в неговия. Време беше екипът му по заваряване да направи своя дебют.

— Добре, Прамод, приготви се. Ще заемеш мястото на Тони, а Боби от Група Б ще заеме твоето — продължи по-бързо, преди изумлението в очите на Прамод да се превърне в сценична треска: — Няма нищо ново. Практикувал си го десетки пъти. Ако имаш и най-малки съмнения относно качеството или безопасността на която и да е процедура, аз ще бъда там. Но първо погледни реалността — в постройката, която ще издигнете днес, ще живеете дълго след като Вицепрезидентът Апмад и пътуващият й цирк си отидат. Гарантирам, че много повече ще се хареса нещо, което е направено добре, макар и бавно, отколкото някоя измислица, скроена на две, на три.