Читать «Без гравитация» онлайн - страница 29
Лоис Макмастър Бюджолд
Тони беше пребледнял:
— Клер, мисля, че совалката се движи надолу! Обзалагам се, че тези удари са от разгръщането на крилата.
— О, не! Не може да бъде. Силвър провери плана…
— Изглежда, че Силвър е направила голяма грешка.
— Аз също го проверих. Тази совалка трябва да вземе екипаж от служители от Трансферна Станция и
— Значи и
Тони се претърколи по корем и повдигна тялото си от блъскащата го повърхност на… на
— Всичко е бяло, Клер, мисля, че влизаме в облак!
Клер с часове бе наблюдавала облаци горе от орбитата. Как бавно се издуваха в атмосферата на Родео. Винаги й изглеждаха огромни като луни. Копнееше да ги види.
Анди стискаше синята й фланелка. Тя се претърколи като Тони с длани към повърхността и тръгна нагоре. Анди обърна глава към баща си, протегна към него горните си ръце и се опита да се откъсне от Клер с долните. Подът подскочи и го удари.
В първия момент беше прекалено изплашен, за да се разплаче. Но после отвори уста и изрева с разтреперания писък на осъзнатата болка. Викът прободе всеки нерв на Клер.
Тони се стресна и слезе от прозореца обратно при тях:
— Защо го изпусна? Какво си мислиш, че правиш? О, накарай го да млъкне, бързо!
Клер отново се претърколи по гръб и издърпа Анди върху мекия си корем. Погали го и го целуна припряно. Той вече не плачеше от болка, а от страх, но виковете му така и не стихваха.
— Ще го чуят чак в кабината на пилота! — прошепна притеснено Тони. — Направи нещо!
— Опитвам се — прошепна в отговор Клер. Ръцете й трепереха. Тя се опита да притисне главата на Анди към гърдите си — нещо, което обичаше, но този път той извърна глава и се разпищя още по-силно. За щастие шумът от движението на совалката през атмосферата бе достигнал децибелите на оглушителна гръмотевица. Когато шумът стихна, Анди вече се беше уморил. Чуваха се само скимтящите му хълцания. Той потри мокро от сълзи и пот лице във фланелката на Клер. Тежестта му върху корема и диафрагмата й почти спираха дъха й, но тя не смееше да го отмести.
Поредна серия удари отекна в совалката. Вибрациите на двигателите променяха нивото си. Клер политаше насам и натам според постоянно менящите се вектори на ускорението. Най-силен бе този откъм пода. Тя си позволи да отпусне две от ръцете си от Анди, за да се закрепи за пластмасовите палети.
Тони стоеше до тях и хапеше устни от безпомощност и притеснение:
— Трябва да слезем долу и да се прикрепим към повърхността.
— В един от входовете на совалката — кимна Клер. — Там ще има хора, земни. Може би е най-добре да им кажем, че съвсем случайно сме се оказали на борда. Може би… — добави тя обнадеждено — те ще ни изпратят обратно вкъщи.