Читать «Без гравитация» онлайн - страница 139

Сержант Форс се прокашля:

— Вие казахте, че на борда има хиляда от онези мутанти, нали, мистър Ван Ата? Какво ще кажете да пропуснем качването на борда. Просто да привържем целия кораб за нас, след като така или иначе го искате? Броят ни не е ли твърде неравен за качване на борд?

— Оплачете се на Чалопин — тя е тази, която ни спря да привлечем помощ извън Охраната. Но рискът не е такъв, какъвто изглежда. Четириръките са безвредни. Половината от тях са деца под дванадесет години, за Бога. Просто влизате и вземате ума на всичко, което мърда. На колко петгодишни момиченца смятате, че се равнявате, Форс?

— Не знам, сър — примигна Форс. — Никога не съм си представял, че ще се бия с петгодишни момиченца.

Банерджи почука с пръсти и погледна Йей:

— Онова момиче с бебето на борда ли е, онази, която почти застрелях онзи ден в склада, д-р Йей?

— Клер? Да — отговори тя безизразно.

— О — Банерджи отмести поглед от втренчените й очи и седна на друго място.

— Да се надяваме, че този път ще се целите по-добре, Банерджи — каза Ван Ата.

Банерджи завъртя компютърната схема на Хиперкораба на екрана си и направи някои изчисления:

— Вие съзнавате — започна бавно той, — че може да има неконтролируеми последствия. Съществува възможността да пробием населените модули.

— Няма нищо — каза Ван Ата. Банерджи сви несигурно устни. — Виж, Банерджи — добави нетърпеливо той, — четириръките са… о, превърнаха се в излишни след като станаха престъпници. Все едно стреляш по крадец. Освен това, не можеш да направиш омлет, без да счупиш малко яйца.

Д-р Йей захлупи лицето си с ръце:

— Лорд Кришна — изстена тя и отправи странна усмивка на Ван Ата. — Чудех се, кога ще го кажете. Трябваше да се обзаложа за това… да участвам в лотария…

— Ако си беше вършила добре работата — отвърна й настръхнал Ван Ата, — нямаше да бъдем сега тук и да чупим яйца. Щяхме да ги сварим в черупките им на Родео. Всъщност възнамерявам да подчертая това пред Управлението, повярвай ми. Но няма нужда да споря с теб повече. Упълномощен съм за всичко, което ще направя.

— Пълномощно, което не съм видяла.

— Чалопин и капитан Банерджи го видяха. Ако питат мен, ще трябва да те уволнят, Йей.

Тя нищо не каза, но прие заплахата с кратко иронично кимване. Облегна се на седалката си и кръстоса ръце — най-сетне успя да я накара да млъкне. „Благодаря ти, Господи“, каза си Ван Ата.

— Пригответе се, Форс — обърна се той към сержанта от Охраната.

В кабината на Навигация и Комуникации в D-620 едва можеше да се размине човек. Ти управляваше коронясан със своите слушалки. Силвър се грижеше за комуникатора. А Лео изпълняваше длъжността главен инженер, поне така предполагаше той. В този момент не му беше съвсем ясно. Може би длъжността му трябваше да се нарича Официално Разтревожен за Кораба. Вътрешностите му се вълнуваха, гърлото му се сви. Още малко и нямаше да има връщане назад.