Читать «Без гравитация» онлайн - страница 140

— Совалката на Охраната спря да предава — докладва Силвър.

— Можем да си отдъхнем — каза Ти. — Изключи звука.

— Не бих казал, че можем да си отдъхнем — отрече Лео. — Ако са спрели да говорят, значи се подготвят да открият огън. — А бяха твърде близо до точката на Скачане, за да стрелят по тях с лъчев поялник Отвън.

Ти изкриви устни от страх и затвори очи. D-620 сякаш се наклони под напрежението от ускорението:

— Доближаваме позицията за скок — каза той.

Лео погледна в един от мониторите:

— Вече са почти в обсег да открият стрелба. — Замълча за миг и добави: — Те са в обсег да открият стрелба.

Ти изпищя и махна слушалките си:

— Ще ускоря Неклиновото поле…

— Леко — извика Лео. — Аксиалното ми огледало…

Ръката на Силвър потърси тази на Лео. На него му се искаше да се извини на Силвър, на четириръките, на Господ, не знаеше на кого. „Аз ви забърках в това… Съжалявам…“

— Силвър — отчая се Лео, паниката го погълна… всички тези деца… — Ние все още можем да се предадем…

— Никога — отсече Силвър. Тя стисна ръката му, а сините й очи срещнаха неговите: — Избирам за всички, не само за себе си. Продължаваме.

Лео скръцна със зъби и кимна кратко. Секундите туптяха в главата му и заглушаваха ударите на сърцето. Совалката на Охраната изпълни екрана на монитора.

— Защо не стрелят? — запита Силвър.

— Огън — заповяда Ван Ата.

Изкусните компютърни схеми на Банерджи се подредиха, пробягаха редове с числа, светлините намериха обекта. Ван Ата забеляза, че д-р Йей не е на седалката си. Вероятно се криеше в тоалетната. Несъмнено тази доза истински живот и истински последствия беше твърде много за нея. „Точно като онези слабохарактерни политици, помисли си неумолимо Ван Ата които въвличат хората в бедствия и после изчезват като стане напечено…“

— Огън — повтори той на Банерджи. Компютърът отбеляза, че е готов и се прицели.

Банерджи посегна към бутона и се поколеба:

— Имаш ли работна заповед за това? — попита той изведнъж.

— Какво да имам? — смая се Ван Ата.

— Работна заповед. Струва ми се, че това може да се възприеме като рискована загуба, като необмислен акт. Нужна е работна заповед, подписана от инициатора на действието… това си ти… от ръководителя ми, от администратор Чалопин и от Офицера на Управление Рисковани Загуби.

— Чалопин те прехвърли към мен. Така нещата стават официални, господине!

— Но не и завършени. Офицерът на Управление Рисковани Загуби е Лори Гомпф, а тя се е върнала на Родео. Не сте упълномощен от нея. Работната заповед не е завършена. Съжалявам, сър — Банерджи стана и се премести в празната седалка на инженера, като скръсти ръце. — Не мога да извърша действие, което би могло да донесе загуби, без съответно нареждане. Трябва позволение и от Опазване на Околната Среда.

— Това е бунт! — изкрещя Ван Ата.

— Не, не е — отрече спокойно Банерджи. — Това не е военна организация.

Ван Ата впи кръвясал поглед в Банерджи, който изучаваше ноктите на пръстите си, изпсува и се хвърли към управлението на оръжията. Намери отново целта. Нима не знаеше, че ако иска да направи нещо както трябва, налага се да го извърши сам. Той се замисли — инженерните параметри на клас D на Хиперкорабите се лутаха в ума му. Къде трябваше да удари тази сложна конструкция, та не само да повреди Неклиновите пръчки, но и да взриви главните двигатели?