Читать «Без гравитация» онлайн - страница 138

Нещо в тембъра на Ти го накара да потрепери:

— О? Какво има?

— Приближава ни совалка на Охраната от Родео. Твоят стар приятел Ван Ата е на борда, заповядва да спрем и да изгасим двигателите. Не мисля, че има много време.

— Надявам се, че все още мълчим по комуникатора?

— О, да, разбира се. Но това не ми пречи да слушам, нали? Чувам доста приказки от Скачащата Станция. Ала това не ме тревожи толкова, колкото онова, което идва зад нас. Аз, хм… не мисля, че Ван Ата може да си държи нервите.

— На ръба е, нали?

— Над ръба, струва ми се. Тези совалки на Охраната са въоръжени, нали знаеш. И са доста по-бързи от този звяр в нормално пространство. Това, че техните лазери се квалифицират като „леко оръжие“ не означава, че приличат на пистолети. Бих искал да скоча преди да влязат в обхвата ни.

— Разбрах те — Лео махна на отряда си да мине през люка.

Лео бе планирал дузина начини за съпротива в ума си, изправени лъчеви поялници, експлозивни мини за дългоочаквания физически сблъсък със служителите на Галактически Технологии, които щяха да поискат да си върнат Селището. Но през цялото време бе погълнат от грижи около аксиалното огледало и като резултат на лице бяха само лъчевите поялници, които не ставаха за битка вътре на борда. Дори едно-единствено изпускане на целта означаваше разрязване на стената към съседния модул. Ръка за ръка в безтегловност четириръките имаха някакво предимство, но оръжието го унищожаваше. То беше по-опасно за отбраняващите се, отколкото за нападателите Всичко зависеше от това към каква атака се стремеше Ван Ата. А Лео мразеше да зависи от Ван Ата.

Ван Ата изпсува по комуникатора още веднъж за последен път, после удари бутона за изключване. Последните часове се беше изчерпал на ругатни и чувстваше, че се повтаря. Извърна се и огледа изпитателно контролната кабина на совалката на Охраната.

Пилотът и помощник пилотът отпред бяха заети с работа. Банерджи, командващ военните сили и д-р Йей… как все пак се беше вмъкнала в тази експедиция?… се бяха привързали към седалките си.

— Така, значи — тросна се Ван Ата. — В обсег ли сме за лазерите вече?

Банерджи провери:

— Не още.

— Моля — възкликна д-р Йей, — оставете ме да им обясня още веднъж…

— Ако гласът ти им е омръзнал поне на половина колкото на мен, няма да ти отговорят — изръмжа Ван Ата. — С часове си им говорила. Погледни истината в лицето: те не слушат повече, Йей. Дотук с психологията.

Сержантът от Охраната, Форс, показа глава от задното отделение, където стоеше заедно с още двадесет и шест гарда от Галактически Технологии.

— Какво да правим, капитан Банерджи? Да се подготвяме ли за скачане вече?

Банерджи погледна въпросително Ван Ата:

— Ами, мистър Ван Ата? Кой план ще използваме? Изглежда трябва да зачеркнем всички сценарии, които започват с тяхната капитулация.

— Правилно си разбрал — Ван Ата загледа комуникатора, от който се разнасяше само сиво и празно пращене на екрана. — Започни да стреляш веднага щом влезем в обсег. Първо се цели в рамената на Неклиновата пръчка, после в двигателите за нормално пространство, ако можеш. След това ще пробием дупка от едната страна, ще влезем вътре и ще ги прочистим.