Читать «Без гравитация» онлайн - страница 141

Всички щяха да изгорят, наистина. Но смъртта на четири или пет земни на борда можеше да се препише на Банерджи. „Направих каквото можах, госпожо… Ако той си бе свършил работата, както бях помолил преди това…“

Схемата се появи на дисплея. Трябваше да има начин да проникне в конструкцията… да. Тук и тук. Ако успееше да блокира едновременно онази контролна допирателна и онези охладителни линии, той можеше да започне действия, които да му донесат повишение, вероятно след като се уталожат нещата. Апмад щеше да го целуне. Като героичен лекар, който сам самичък е спрял разпространението на генетичната чума, спасил е галактиката от замърсяване…

Схемата на мишената отново се проясни. Потната длан на Ван Ата докосна бутона за изстрел. След миг… само след миг…

— Какво правите с това, д-р Йей? — извика изумен Банерджи.

— Използвам психологията.

На Ван Ата му се стори, че гърбът му ще се разпадне от болезнения удар. Той залитна напред, удари брадата си в конзолата и падна върху бутоните. Програмата се изгуби, а екранът се оцвети от шарени конфети. Видя звезди вътре в совалката, неясни червени и зелени петна. Пое си дъх и се изправи.

— Д-р Йей — отбеляза Банерджи, — ако се опитвате да нокаутирате някого, трябва да го ударите много по-силно.

Йей се сви изплашено, когато Ван Ата се изправи от стола:

— Не исках да го убивам…

— Защо не? — измърмори под носа си Банерджи.

Вбесен, Ван Ата хвана за китката Йей и измъкна металния гаечен ключ от ръката й:

— Ти, разбира се, не можеш да направиш нищо като хората, нали? — изкрещя той.

Тя се задъхваше от сълзи. В космически костюм, но все още без каска, Форс надникна от задното отделение:

— Какво, по дяволите, става тук?

Ван Ата избута Йей към Форс. Банерджи, който се въртеше неудобно в седалката си, очевидно не беше човек, на когото да се довериш.

— Задръж тази откачена кучка. Току-що се опита да ме убие с гаечен ключ.

— О? Каза ми, че го взема, за да поправи наклона на седалката си — отбеляза Форс. — Или… Каза ли тя „седалка“? — Той здраво държеше ръцете на Йей. Съпротивата й, както винаги, беше слаба и безполезна.

Ван Ата изсъска, пое си дълбоко въздух и се върна на старото си място. Отново извика програмата за прицелване. Пренастрои я и включи външните скенери. Конфигурацията на Селище D-620 се виждаше ясно на екрана. Конструкцията лъщеше под студеното и далечно слънце. Схемата се появи и за миг обхвана търсената точка.

D-620 се олюля, завъртя се и изчезна.

Лазерите стреляха — копия от светлина удариха празното пространство.

Ван Ата изрева, удряйки юмруци в конзолата. Капчици кръв капеха от брадата му:

— Те се измъкнаха. Измъкнаха се. Измъкнаха се…

Йей се изкиска.

Лео се беше отпуснал в коланите на седалката си. Смях напираше в гърлото му:

— Успяхме!

Ти махна слушалките си и също се отпусна. Лицето му се беше сбръчкало и пребледняло — скачащите кораби изтощават пилотите. Лео се чувстваше така, сякаш той самият бе сменил кожата си. Прилоша му, но за кратко.