Читать «Щиглецът» онлайн - страница 562

v.

Когато отворих очи, беше сутрин. Всички лампи в стаята продължаваха да горят, аз лежах под завивките, но нямах никакъв спомен как съм се озовал под тях. Всичко продължаваше да е окъпано, наситено с нейното присъствие — с по-голяма от привичната широчина, височина и дълбочина, в рамка с цветовете на дъгата, сякаш породена от някаква оптическа игра, и помня как си казах, че сигурно така се чувстват хората, след като са им се явили светци — не че майка ми беше светица, но появата й беше внезапна и изумителна като пламък, грейнал в тъмна стая.

Все още полузаспал, аз се отпуснах под завивките, полюшван от сладкия спомен за съня, който се плискаше тихо около мен. Дори нахлуващите от коридора утринни звуци приемаха атмосферата и цвета на нейното присъствие; защото в полусънното ми състояние ми се струваше, че ако се заслушам внимателно, мога да доловя характерния лек, бодър шум от стъпките й, примесен в потракването на подносите в количката на румсървиса по коридора, в свистенето на въжетата на асансьора, отварянето и затварянето на вратите му: много градски звук, звук, който свързвах със Сътън Плейс и с нея.

После, внезапно, разкъсвайки последните нишки на биологичната луминесценция, останала след съня, екна звън на камбани откъм близката църква, толкова силен, че аз се изправих в леглото, обзет от паника, и затърсих очилата си. Бях забравил какъв ден беше днес: Коледа.

Изправих се неуверено на краката си и отидох до прозореца. Камбани, камбани. Улиците бяха бели и пусти. Скреж блестеше по керемидите на покривите; отвън, на „Херенграхт“, танцуваха и прехвърчаха снежинки. Ято черни птици грачеха и се виеха над канала, изпълвайки небето с трескаво оживление, стрелкаха се със замах встрани и вълнообразно като едно компактно, интелигентно цяло, завихряха се, и движенията им сякаш преминаваха в мен на клетъчно ниво, бяло небе, снежни вихрушки и буен, брулещ вятър, за какъвто говорят поетите.

Първият закон на реставраторите. Никога не прави нещо, ако не си сигурен, че можеш да го премахнеш.

Взех душ, избръснах се и се облякох. После разчистих спокойно и опаковах багажа си. Трябваше да намеря начин да върна пръстена и часовника на Гюри, ако предположим, че той беше все още жив, нещо, в което все повече се съмнявах: само часовникът струваше цяло състояние — серия BMW7, с равностойността можеше да се направи първоначална вноска за покупка на апартамент. Щях да ги изпратя с куриерска служба на Хоуби, за да ги съхранява, и да оставя бележка с името му за Гюри на рецепцията — за всеки случай.