Читать «Щиглецът» онлайн - страница 511

Виктор-Чери нагласи очилата си.

— Именно. Той не е познавач на изкуството и не е придирчив. Използва картината като кредитна карта с висока лихва или поне така си мисли. Инвестиция за вас — пари в брой за него. Вие ми осигурявате парите — задържате картината като гаранция — той си купува дрога, задържа половината, продава другата и се връща след един месец с двойно по-голяма сума от тази, която сте му дали, за да си прибере картината. Ами ако не се върне след месец с двойно по-голямата сума? Тогава картината е ваша. Както казах, обикновена размяна на залог срещу пари.

— Само че не е толкова обикновена — Борис се протегна и се прозя, — защото, когато ти изчезнеш и се окаже, че чекът е фалшив — какво може да направи той? Ако хукне при Хорст и му поиска помощ в тази работа, Хорст ще му извие врата.

— Доволен съм, че промениха толкова много пъти мястото на срещата. Макар че е малко смешно. Но пък е добре, че днес е петък — каза Виктор, свали авиаторските си очила и ги избърса с края на ризата си. — Накарах ги да помислят, че ще се откажете. Защото непрекъснато отлагаха срещата и променяха плана — вие сте пристигнали едва днес, но те не знаят това — и заради тези постоянни промени в плана им казах, че сте уморен и изнервен от това мотаене из Амстердам с куфар, пълен със зелено, в очакване да чуете нещо от тяхна страна, и че сте си внесли парите обратно в банката и ще отлетите за Америка. Не им стана приятно да го чуят. И така — той кимна към чантата с пари — ето че дойде уикендът, банките са затворени, вие носите толкова пари в брой, колкото имате и… е, те разговаряха с мен много пъти, по телефона, а и съм се срещал лично с тях в един бар в квартала на червените фенери, но накрая се съгласиха да донесат картината и да направим размяната тази вечер, без предварителна среща с вас, защото им казах, че полетът ви е утре, и защото се мотаха толкова, ще трябва да приемат чек за остатъка. Което… е, не им се понрави, но приеха обяснението за чека. Това улеснява нещата.

— Улеснява ги много — каза Борис. — Не бях сигурен как ще мине номерът с чека. По-добре да мислят, че е станало така по тяхна вина, защото се мотаха много.

— Къде е мястото?

— Бар-закусвалня — той произнесе двете думи като една. — „Де Паарсе Ку“.

— Това означава „Лилава крава“ на холандски — поясни услужливо Борис. — Хипарско място. Близо до червените фенери.

Дълга, пуста улица — затворени магазини за железария, купчини тухли край платното, всички тези неща ми се струваха важни, придавах им неестествено голямо значение, макар че профучавахме в мрака покрай тях толкова бързо, че не можех да видя много.

— Храната там е ужасна — каза Борис. — Аспержи и някакви твърди, стари препечени филийки. Човек би очаквал да види на това място весели момичета, но сред посетителите има само стари, дебели, сивокоси жени.

— Защо се срещаме точно там?

— Защото вечер улицата е пуста — отвърна Виктор-Чери. — Кафе-закусвалнята е затворена, работното й време е приключило, но тъй като мястото е относително публично, няма опасност нещата да излязат извън контрол, разбирате ли?