Читать «Щиглецът» онлайн - страница 510

viii.

Вътре в покрития паркинг, осветен с потискащо пулсираща маслиненозелена светлина, в сектора за дългосрочно паркиране имаше доста свободни места въпреки табелата „Места няма“. Докато паркирахме, някакъв мъж със спортно сако, който дотогава стоеше облегнат на бял „Рейндж Роувър“, хвърли цигарата си, ръсейки оранжеви искри, и тръгна към нашата кола. Оплешивяващ, с авиаторски очила с тъмни стъкла и стегната, военна стойка, той имаше обветреното лице на бивш пилот, представях си го като човек, наблюдавал на монитори работата на деликатни съоръжения на някакъв тестов полигон в Урал.

— Виктор — каза той, когато излязохме от колата, и едва не премаза пръстите ми със силното си ръкостискане. Гюри и Борис получиха силно потупване по гърбовете. След напрегнати встъпителни обяснения на руски, някакъв къдрав тийнейджър с детско личице се измъкна от седалката на шофьора и бе поздравен от Борис с потупване по бузата и закачливо подсвиркване на встъпителните тактове от детската песен On the Good Ship Lollipop.

— Това е Шърли Ти — обърна се той към мен, рошейки дългите му къдрици. — Шърли Темпъл. Всички му казваме така — можеш ли да се досетиш защо? — и той се засмя, когато момчето неволно се усмихна и на бузите му се появиха дълбоки трапчинки.

— Не се оставяй да те заблуди външният му вид — каза ми Гюри тихо. — Шърли прилича на хлапе, но не отстъпва по смелост и съобразителност на никой от нас.

Шърли ми кимна учтиво — дали говореше английски? като че ли не — и отвори задната врата на „Рейндж Роувър“-а, а ние тримата — Борис, Гюри и аз — седнахме отзад, докато Виктор-Чери седна на мястото до шофьора и заговори с нас оттам.

— Би трябвало да мине лесно — каза ми той с официален тон, докато излизахме от паркинга и завивахме обратно по „Овертоом“. — Обикновена размяна — погледнато отблизо, лицето му беше широко, погледът — буден, устата — малка, строго свита, а суровата му бдителност ме накара да се почувствам малко по-спокоен за логиката на събитията от вечерта или по-скоро отсъствието на логика: смените на коли, липсата на посока и информация, кошмарното съзнание, че всичко ми е напълно чуждо. — Правим услуга на Саша и заради това, разбирате ли, той ще се държи добре с нас.

Дълги, ниски постройки. Светлини на неравни интервали. Имах чувството, че това не се случва, че се случва с някой друг, не с мен.

— Защото — може ли Саша да влезе в някоя банка и да заложи картината? — изреждаше педантично Виктор. — Не. Може ли Саша да отиде в заложна къща и да заложи картината там? Не. Може ли Саша, ако вземем предвид обстоятелствата, при които е извършена кражбата, да се свърже с някой от обичайните си контакти, които има от Хорст, и да получи от тях пари срещу картината? Не. Затова Саша е изключително доволен от появата на загадъчния американец — вие — с когото аз го свързах.

— Саша си инжектира хероин така, както ние с теб дишаме — каза ми тихо Гюри. — Види ли някоя пара, задължително хуква да купува огромни количества дрога.