Читать «Щиглецът» онлайн - страница 508

Платинен „Ролекс-Президент“. Циферблат, обсипан с диаманти. Опитвах се да измисля учтив начин да откажа, когато Гюри смъкна и огромния брилянт от малкия си пръст и — с очакване, като дете, поднасящо изработен от него подарък — ми го поднесе заедно с часовника в отворените си длани.

— Да — каза Борис, докато аз се колебаех. — Той е прав. Не създаваш впечатление за достатъчно богат човек. Ще ми се да имахме някакви по-различни обувки за теб — каза той, оглеждайки критично черните ми обувки с катарама отстрани, — но и тези ще трябва да свършат работа. А сега слагаме парите в тази чанта тук — чантата беше мека, кожена, натъпкана с пачки — и тръгваме. — Действаше бързо, ръцете му пипаха умело, като на хотелска камериерка, която оправя легло. — Най-едрите банкноти отгоре. Всички тези хубавички стотачки. Много красиво.

vii.

Излязохме на улицата: празнично великолепие и безумие. Отражения танцуваха и блещукаха по черната вода: поредици от пъстри арки над улицата, светлинни гирлянди по лодките в канала.

— Всичко ще мине много леко и спокойно — каза Борис, който въртеше копчето на радиото, преминавайки през „Би Джийс“, новини на холандски и на френски, опитвайки се да намери нещо. — Разчитам на това, че те искат да получат бързо парите. Колкото по-бързо се отърват от картината, толкова по-малка е опасността да се сблъскат с Хорст. Няма да се вглеждат толкова внимателно в чека или във вносната бележка. Единственото, на което ще обърнат внимание, ще бъде цифрата шестстотин хиляди.

Седях сам на задната седалка, с чантата с парите до мен. („Защото, господине, трябва да свикнете с мисълта, че сте важна личност!“, бе казал Гюри, когато заобиколи и ми отвори вратата, за да седна вътре.)

— Разбираш ли — онова, което според мен ще ги заблуди — е фактът, че чекът е абсолютно автентичен — обясняваше Борис. — Както и вносната бележка. Просто банката, която ги е издала, не осигурява покритие. На Ангуила. Руснаците в Антверпен — да, и тук, на „П. К. Хоофтстраат“ — те идват, за да инвестират, да перат пари, да купуват произведения на изкуството, ха! Тази банка си беше съвсем наред преди шест седмици, но вече не е така.

Бяхме отминали каналите, водата. На улицата се виждаха многоцветни неонови ангели, силуетите им се очертаваха над сградите, изнесени напред като фигури на носа на кораби. Сини звездички, бели звездички, сигнални ракети, каскади от бяла светлина и коледни звезди, сияйни, недостижими, те нямаха нищо общо с мен — също като невероятния брилянт, блестящ на малкия пръст на ръката ми.

— Виж, това, което трябва да ти кажа — Борис изгуби интерес към радиото и се обърна към задната седалка, за да говори с мен, — това, което трябва да ти кажа, е да не се тревожиш. Казвам ти го от сърце — каза той, сви вежди и протегна ръка, за да стисне рамото ми и да го разтърси окуражаващо. — Всичко е наред.

— Фасулска работа! — обади се Гюри и ми се усмихна сияйно в огледалото за обратно виждане, доволен, че е намерил подходящия израз.