Читать «Щиглецът» онлайн - страница 497
Дона Тарт
В отговор Анатолий ни изгледа сериозно в огледалото за обратно виждане и произнесе нова реч. Бях почти напълно убеден, че татуировките по кокалчетата на ръцете му означават, че е лежал в затвора: намастилени знаци, отбелязващи времетраенето на присъдата, излежаното време, време, маркирано на пластове, като кръгове на дървесен дънер.
— Той казва, че говориш добре — подхвърли иронично Борис. — Бива го с любезностите.
— Къде е Гюри?
— О… той отлетя вчера — отвърна Борис и започна да рови във вътрешния джоб на сакото си.
— Отлетя ли? Накъде отлетя?
— За Антверпен.
— Там ли е картината ми?
— Не — Борис беше успял да измъкне два листа от джоба си, които огледа на слабата светлина, преди да ми ги подаде. — Но моят апартамент е в Антверпен, както и колата ми. Гюри ще вземе колата и още някои неща, и ще пристигне да ни посрещне.
Когато вдигнах листа към светлината, видях, че е разпечатка на електронен билет:
ПОТВЪРДЕН
ДЕКЪР/ТИОДОР DL2334
NEWARK LIBERTY INTL (EWR) TO AMSTERDAM, NETHERLANDS (AMS)
Час за качване на борда — 12:45 А
Времетраене на пътуването 7 часа 44 мин.
— Пътят с кола от Антверпен до Амстердам е само три часа — каза Борис. — Ще пристигнем на летище Схипхол горе-долу по едно и също време — не, аз около час след теб — накарах Мириам да ни запази билети за различни полети. Връзката на моя е през Франкфурт. Твоят е директен.
— Тази вечер?
— Да… ами както виждаш, това означава, че нямаме много време…
— А защо пътувам аз?
— Защото може да се окаже, че се нуждая от помощ, а не искам да замесвам други хора в тази история. Е… като изключим Гюри. Но не съм казал на Мириам каква е целта на пътуването ни. О, о, можех да й кажа — прекъсна той опита ми да се намеся. — Само че — колкото по-малко хора знаят за това, толкова по-добре. Така или иначе, трябва да побързаш, да вземеш паспорта си и всички пари в брой, с които разполагаш. Толя ще ни закара до Нюарк. Аз… — той потупа сака, който едва сега бях забелязал на задната седалка — аз съм напълно готов. Ще те чакаме в колата.
— Ами парите?
— Колкото имаш.
— Трябваше да ми кажеш по-рано.
— Не беше необходимо. Колкото имаш в брой… — той търсеше цигара по джобовете си, — е, аз не бих се притеснявал за това. Колкото имаш, колкото можеш да вземеш… Защото тези пари не са от значение. Те са най-вече, за да бъдат показвани.
Свалих очилата си, лъснах ги с ръкава си.
— Извинявай, не разбирам.
— Защото… — той се почука с кокалчетата на пръстите по главата, стария жест, с който искаше да каже „глупак“ — защото имам намерение да им платя, но не и пълната сума, която искат.