Читать «Щиглецът» онлайн - страница 487

— Ето… — обзет от съжаление към нея, я поведох към един празен стол, — седни. Искаш ли да ти донеса нещо за ядене?

— Не, моля те. Предпочитам да останеш при мен. Въпреки че вероятно нямам право да те задържам — каза тя неубедително. — Нали си почетен гост.

— Вярвай ми, ще отнеме само минута — плъзнах поглед из помещението. Навсякъде разнасяха подноси с ордьоври, а в съседната зала имаше и маса с храна, но на мен ми беше спешно необходимо да говоря с Хоуби. — Ще се върна колкото може по-бързо.

За щастие Хоуби беше толкова висок — практически по-висок от всички останали гости — че го забелязах без затруднение, като вдъхващ увереност маяк сред тълпата.

— Хей — каза някой и ме задържа за ръката, когато минавах покрай него. Беше Плат, в зелено кадифено сако, което лъхаше на нафталин, изпомачкан, видимо тревожен и почти пиян. — Всичко наред ли е между вас двамата?

— Какво?

— Вие с Китс изгладихте ли противоречията?

Не знаех как точно да му отговоря. След няколко мига мълчание той прибра един кичур от сивеещата си руса коса зад ухото. Лицето му беше зачервено, подпухнало, преждевременно застаряло, и аз си казах не за първи път, че Плат не бе успял да намери свобода в отказа си да порасне, как, отлагайки прекалено дълго момента на съзряването, беше успял да унищожи и последните отблясъци от своите потомствени привилегии; и че отсега нататък на подобни събирания винаги ще го виждат да се навърта в периферията на тълпата с чаша джин с лимон в ръка, а ето че брат му Тоди — още незавършил колеж — стоеше и разговаряше с група гости, сред които беше и президентът на един от колежите от „Айви Лийг“, един финансист-милиардер, и издателят на едно прочуто списание.

Плат не откъсваше поглед от мен.

— Слушай — каза той, — знам, че не е моя работа, но ти и Китс…

Свих рамене.

— Том не я обича — поде Плат импулсивно. — Твоята поява беше най-хубавото нещо, което се е случвало на Китси и тя го знае. Искам да кажа, като си помислиш как се отнася той с нея! Тя беше с него през онзи уикенд, когато загина Анди, знаеш ли? Това беше изключително важната причина, поради която изпрати Анди да се грижи за татко, въпреки че Анди беше безнадежден с татко, затова не отиде тя самата. Том, Том, Том. Всичко за Том. И да, явно, когато е с нея, той е на вълна „вечна любов“, „моя единствена любов“, поне тя така казва, но вярвай ми, зад гърба й нещата стават много различни. Защото — той замълча с ядосано изражение — от начина, по който я разиграваше… постоянно й измъкваше пари, ходеше с други момичета и я лъжеше — направо ми призляваше, а на мама и татко също. Защото за него тя е най-вече източник на пари. Така я възприема той. Но… не ме питай защо, тя беше луда по него. Напълно отвъртяла.