Читать «Щиглецът» онлайн - страница 486
Дона Тарт
— О, Китси, какво лошо котенце си ти — той я взе приятелски под ръка, пресегна се и я потупа с другата си ръка по китката: дребен дявол с вид на пуритан, слабичък, любезен, жизнерадостен. — Е, скъпа, забелязвам, че имаш нужда от едно питие, както и аз. Хайде да се поразходим сами, искаш ли? — той отново хвърли поглед към мен — и да си намерим някое приятно, спокойно местенце, където да си поклюкарстваме хубавичко за годеника ти.
xxxii.
— Слава Богу, че се махна — каза тихо госпожа Барбър, когато двамата се упътиха към масата с напитките. — Това дърдорене на незначителни теми ме уморява ужасно.
— И мен — чувствах как по тялото ми се стича пот. Как беше разбрал? Всички мебели, които спомена, бяха транспортирани от една и съща фирма. И все пак — отчаяно се нуждаех от едно питие — как би могъл да разбере?
Осъзнах, че госпожа Барбър току-що бе казала нещо.
— Извинявай?
— Казвам, не е ли удивително?
— Кой беше този човек, с когото разговаряхме току-що? — попитах я аз.
— Хависток? — тя прокара ръка по челото си. — Радвам се, че толкова настоятелно коментира името си, иначе щях да се затрудня, когато ви запознавах.
— Бих предположил, че ти е близък приятел.
Госпожа Барбър примигна, видимо объркана, с което ме накара да се почувствам виновен за тона, който бях възприел спрямо нея.
— Е — каза тя решително, — познавам го доста добре. По-скоро той се държи като мой близък познат. Държи се така с всички.
— Откъде се познавате?
— О… Хависток работи на доброволни начала за Нюйоркското историческо дружество. Познава всички, знае всичко. Въпреки че, между нас да си остане, според мен той изобщо не е потомък на Уошингтън Ървинг.
— Нима?
— Е… общо взето, е забавен. С което искам да кажа, че познава абсолютно всички… претендира да има роднинска връзка и със семейство Астор, освен с Уошингтън Ървинг, и кой би могъл да докаже, че не е така? Някои от нас намират за любопитен факта, че повечето фамилии, с които претендира да е свързан, нямат други живи потомци. Като изключим това, Хависток е очарователен, или по-скоро може да бъде. Много, много е мил с този негов обичай да посещава стари дами — е, нали го чу току-що. И е истинска съкровищница на информация за историята на Ню Йорк — дати, имена, генеалогия. Преди ти да дойдеш, той ме заливаше със сведения из историята на всяка сграда нагоре и надолу по улицата — всички едновремешни скандали — през седемдесетте години на деветнайсети век в съседната сграда е имало убийство във висшето общество — знае абсолютно всичко. За сметка на това го чух как на един обяд преди няколко месеца забавляваше сътрапезниците си с някаква абсолютно долнопробна история за Фред Астер, която според мен няма как да отговаря на истината. Фред Астер! Да ругае като каруцар, изпаднал в гневен пристъп! Е, не виждам защо да не ти кажа, че не повярвах на това — никой не повярва. Бабата на Чанс е познавала Фред Астер, когато е работила в Холивуд и казваше, че бил просто най-очарователният мъж на земята. Никога не съм чувала и думица, която да опровергае това твърдение. Някои от онези едновремешни звезди са били наистина ужасни, разбира се, но и тези истории отдавна са известни. О — каза тя отчаяно, без всякакъв преход, — колко уморена и гладна се чувствам!