Читать «Щиглецът» онлайн - страница 486

— О, Китси, какво лошо котенце си ти — той я взе приятелски под ръка, пресегна се и я потупа с другата си ръка по китката: дребен дявол с вид на пуритан, слабичък, любезен, жизнерадостен. — Е, скъпа, забелязвам, че имаш нужда от едно питие, както и аз. Хайде да се поразходим сами, искаш ли? — той отново хвърли поглед към мен — и да си намерим някое приятно, спокойно местенце, където да си поклюкарстваме хубавичко за годеника ти.

xxxii.

— Слава Богу, че се махна — каза тихо госпожа Барбър, когато двамата се упътиха към масата с напитките. — Това дърдорене на незначителни теми ме уморява ужасно.

— И мен — чувствах как по тялото ми се стича пот. Как беше разбрал? Всички мебели, които спомена, бяха транспортирани от една и съща фирма. И все пак — отчаяно се нуждаех от едно питие — как би могъл да разбере?

Осъзнах, че госпожа Барбър току-що бе казала нещо.

— Извинявай?

— Казвам, не е ли удивително? Стъписана съм от тази огромна тълпа — тя беше облечена много семпло — черна рокля, черни обувки с високи токове и великолепната брошка с форма на снежинка, но черното не подхождаше на госпожа Барбър и й придаваше вид на отрекла се от обществото поради болест и траур. — Налага ли се да обикалям сред гостите? Вероятно се налага. О, Господи, ето го и съпруга на Ан, какъв досадник! Много ужасно ли ще прозвучи, ако кажа, че ми се иска да си бях останала у дома?

— Кой беше този човек, с когото разговаряхме току-що? — попитах я аз.

— Хависток? — тя прокара ръка по челото си. — Радвам се, че толкова настоятелно коментира името си, иначе щях да се затрудня, когато ви запознавах.

— Бих предположил, че ти е близък приятел.

Госпожа Барбър примигна, видимо объркана, с което ме накара да се почувствам виновен за тона, който бях възприел спрямо нея.

— Е — каза тя решително, — познавам го доста добре. По-скоро той се държи като мой близък познат. Държи се така с всички.

— Откъде се познавате?

— О… Хависток работи на доброволни начала за Нюйоркското историческо дружество. Познава всички, знае всичко. Въпреки че, между нас да си остане, според мен той изобщо не е потомък на Уошингтън Ървинг.

— Нима?

— Е… общо взето, е забавен. С което искам да кажа, че познава абсолютно всички… претендира да има роднинска връзка и със семейство Астор, освен с Уошингтън Ървинг, и кой би могъл да докаже, че не е така? Някои от нас намират за любопитен факта, че повечето фамилии, с които претендира да е свързан, нямат други живи потомци. Като изключим това, Хависток е очарователен, или по-скоро може да бъде. Много, много е мил с този негов обичай да посещава стари дами — е, нали го чу току-що. И е истинска съкровищница на информация за историята на Ню Йорк — дати, имена, генеалогия. Преди ти да дойдеш, той ме заливаше със сведения из историята на всяка сграда нагоре и надолу по улицата — всички едновремешни скандали — през седемдесетте години на деветнайсети век в съседната сграда е имало убийство във висшето общество — знае абсолютно всичко. За сметка на това го чух как на един обяд преди няколко месеца забавляваше сътрапезниците си с някаква абсолютно долнопробна история за Фред Астер, която според мен няма как да отговаря на истината. Фред Астер! Да ругае като каруцар, изпаднал в гневен пристъп! Е, не виждам защо да не ти кажа, че не повярвах на това — никой не повярва. Бабата на Чанс е познавала Фред Астер, когато е работила в Холивуд и казваше, че бил просто най-очарователният мъж на земята. Никога не съм чувала и думица, която да опровергае това твърдение. Някои от онези едновремешни звезди са били наистина ужасни, разбира се, но и тези истории отдавна са известни. О — каза тя отчаяно, без всякакъв преход, — колко уморена и гладна се чувствам!