Читать «Щиглецът» онлайн - страница 485

— А защо правителствени архиви?

Той махна небрежно с ръка.

— Интересни са ми. А още по-голям интерес проявява към тях един мой близък познат, който понякога съумява да изрови в процеса на търсенето много интересна информация… струва ми се, че вие двамата се познавате?

— Кой е той?

— Лушъс Рийв?

В последвалото мълчание говорът на множеството и звънът на чашите отекнаха като рев, като че ли внезапен силен порив на вятъра премина през стаята.

— Да, Лушъс — той повдигна развеселено едната си вежда и изду устни така, че заприличаха на тръбичка. — Именно. Знаех си, че името му не ви е непознато. Нали си спомняте, продали сте му един много интересен скрин.

— Точно така. И с радост бих го откупил от него, ако той би пожелал.

— О, сигурен съм. Само че той няма желание да го продаде, също както — той ме принуди да замълча и продължи със злорад тон, — бих постъпил и аз на негово място. Като се има предвид другата, далеч по-интересна вещ.

— Е, боя се, че ще му се наложи да забрави за тези неща — казах любезно. Трепването ми, когато чух името Рийв, беше съвсем рефлекторно, както човек трепва неволно, мернал навит на кълбо кабел или парче канап на пода пред себе си.

— Да забрави? — Хависток си позволи едно изсмиване. — О, не мисля, че той ще забрави.

В отговор аз се усмихнах. Но Хависток добиваше все по-самодоволен вид.

— Наистина е удивително, като се замислиш какви неща могат да се открият в наши дни с помощта на компютъра — каза той.

— О?

— Е, нали знаете, Лушъс наскоро успя да се сдобие с много интересна информация за други неща, продадени от вас. Всъщност ми се струва, че купувачите не подозират колко интересни са те. Дванайсет стола за трапезария на „Дънкан Файф“, заминали за Далас? — продължи той, отпивайки от шампанското си. — И всички онези „забележителни образци на стила шератън“, с купувач от Хюстън? Както и голям брой подобни мебели, изпратени в Лос Анджелис?

Опитвах се да запазя изражението си непроменено.

— „Качество, достойно за музейни експонати“. Разбира се — той се обърна към госпожа Барбър, за да я включи в разговора, — всички знаем, че когато се говори за „качество, достойно за музей“, все пак зависи какъв музей имаме предвид. Ха-ха! Но Лушъс действително се справи добре, проследявайки някои от вашите по-амбициозни продажби напоследък. И имаше намерение след като минат празниците, да отиде до Тексас, за да… Ах! — прекъсна се той и се извърна с ловко, почти танцово движение от мен към Китси, в леденосиня коприна, която бе дошла да ни поздрави. — Каква прелестна и очаквана с нетърпение нова събеседничка! Изглеждаш прекрасно, скъпа — каза той и се наведе към нея, за да я целуне. — Тъкмо разговарях с очарователния ти бъдещ съпруг. Наистина е потресаващо, веднага намерихме общи познати!

— Така ли? — едва когато тя се обърна към мен — за да ме погледне в лицето и да ме целуне леко по бузата — аз разбрах, че Китси не е била напълно сигурна, че ще се появя. Облекчението й, че ме вижда, беше осезаемо.

— А ще успееш ли да съобщиш на Тио и мама всички клюки? — каза тя, обръщайки се отново към Хависток.